Year: 2016

Положението към настоящия момент е следното: Все още разполагам с два броя долни крайника, единият от които временно е имобилизиран. Казвам „все още“,  понеже можеше да ме е нападнала мечка по време на планински преход и в резултат на дълбоките рани да ми бяха ампутирали единия крак. Или пък да бях попаднала в горе-долу същия сценарий, само че с акула (макар че този вече беше режисиран от Стивън Спилбърг при това неколкократно от 1975 г. насам). Заради собствената ми кьопавост (за която лесно бих могла да използвам и евфимизма „нeопитност“)…

страшно (за разлика от сегашното). А това не беше никак добре, понеже Кака беше наддала с двайсетина килограма и изглеждаше така, сякаш беше погълната боен кораб „Бисмарк“. По нейни мъгливи изчисления бебето трябва да е било заченато точно на Нова Година, под въздействието на поне един литър алкохолни напитки с различен градус. До момента, в който разбра, че е бременна, беше продължила да си пафка цигарки като казак и да си пие „ромче с количка“, и затова новината за бременността леко я стресна. Ами ако микроскопичното ембрионче беше вече пасивен…

Една от последните ми nights out с Кака Марето преди да вляза в болница за операцията на коляното се случи в самия края на академичната година, при малко нестандартни обстоятелства. Както знаете, аз преподавам в университет и тъй като съм симпатична ексцентричка с леко педофилски наклонности (в смисъл, че си падам по мъже с по двайсетина години по-млади от мен), се радвам на голяма популярност сред определени кръгове студенти. Да кажем, по-революцонните от тях. Голямата ми популярност пък проправя пътя на голямото доверие, а то пък е предпоставка за облагодетестването…

В деня на изписването ми от болницата не можех да се чувствам по-напрегната и нетърпелива. Не се бях къпала от пет дни и ми се струваше, че вече мириша на труп. Чаках моя верен SWAT отряд (състоящ се от главен сержант Сестра ми и сержант Тилко Канаферов) да щурмува отделението по артроскопска хирургия, както беше по план, точно в тринайсет-нула-нула.  Във вените ми се изливаше последната банка антибиотик, а по телевизията течаха коментари за сваления малоазийски пътнически самолет с 298 пътници на борда. Когато напрежението стигна връхнатта си точка и…

И ето че се озовах в болница. Не е като да съм попаднала тук инцидентно – след катастрофа с влак, например,  но въпреки това всяка хоспитализация е голям стресор, който  може да отключи  различни  непривични  емоционални състояния.  При  мен емоцията премина от  еуфория (заради победата на Германия на финала и внезапното ми влюбване в Нойер) до сковаващ страх  при мисълта, че ще прекарам следващия месец на  патерици и с шина на крака, за да даде време на закърпените ми коленни кръстни връзки  да закрепнат. След само четири часа сън, трябваше…

Че има нещо гнило в Дания, се знае отдавна. От петък вечер обаче за себе си установих,че има нещо гнило и в Норвегия. Оставих се на един норвежки пенсиониран журналист да ме изкуши да се напия с него. Това нямаше да е кой знае какво събитие, понеже аз със или без пенсионирани норвежци, пак мога да си се напия, но в случая имаме утежняващи вината обстоятелства. С Харалд Хорфарге се запознах през пролетта, когато той и българската му годеница (местна бивша спортна надежда, а понастоящем попрецъфтяла притежателка на баничарница в…

Моят безкрайно добър приятел Тимо живее в Париж и в момента работи в модна агенция, прозорците на която гледат към Сена. Тъй като доскоро Тимо бешее все още само стажант, работата му се състоеше главно в това да измерва с шивашки метър краката на моделките, да придружава тези от тях, които не са от града, до дефилетата и да внимава да не си изцапат косите с повръщано, докато драйфат в тоалетната по време на афтър-партитата. Тимо има две любими занимания: да се оплаква от безсмислената си работа и да се…

Тъпаците сме аз, сестра ми и приятелят ни Тилко Канаферов. Молът е The Mall. Градът е ясен. Колата ни е синя. Джипка. (Аз съм момиче и по презумция се предполага, че различавам колите главно по цветовете. Но пък по цветовете различавам и други неща като, например, зрелите от незрелите домати, истинска чанта Furla oт фалшива, тен от солариум и естествен тен и пр.) Тази сутрин трябваше да станем нездравословно рано от гледна точка на кожата на лицето ми и черния ми дроб, който още не беше преработил алкохола от предната…

След последния, крайно злополучен опит да се сближат интимно, Тилко и Венера се поотчуждиха за четири дни, през което време Тилко сготви в задния двор на бащината си къща един котел с кьополу, изгледа няколко неделни мача  и изчете новия брой на списание LÉuropeo, a пък Венера се гримира 28 пъти и прие две доставки на свински шол и телешка наденица. Когато обаче четвъртият ден беше към края си Венера се обади на Кака Марето и изпъшка като ранена в сърцето сърна: „Ох, не мога повече така! Как да вярвам…

Тъй като, както може би си спомняте, Тилко Канаферов и Венера не живеят в един град към настоящия момент, се налага да се правят някои предварителни, понякога и сложни маневри, за да могат двамата да осъществяват физически контакти. Наистина един месец след първата им среща физическите контакти все още се свеждаха само до държане на ръцете под масата, целувки без език и пушене от една цигара, но Тилко силно се надяваше търпението и респектът, който проявяваше към крехката й психика на вече наранено от предишни връзки човешко същество да доведат…