Year: 2016

Стресът от промяната може да доведе дотам, че човек да превърти. И да се обърне на 180 градуса. Е не непременно ставаш гей или будист, ако си сменил страната и местоработата, но определено  някакво копче в мозъка ти прищраква и вече нищо не е както преди. Притисната от обстоятелствата и принудена сама да си оправя леглото и да  се поддържа жива в непривични климатични условия и странни северни характери, Сестра ми се научава първо как да си пържи картофи, без да получи изгаряния трета степен от нагорещена мазнина, след това…

Сигурно сте чували термина „обсесивно-компулсувно разстройство“. И не, не става дума за чревно разстройство, заради което, плувнал в пот, броиш като обезумял оставащите автобусни спирки. Ако не в реалния живот, то поне сте се натъквали на проявления на това разстройство в психо-трилърите, в които бъдещият убиец си мие ръцете с антибактериален сапун през 20 минути или включва и изключва нечетен брой пъти осветлението при всяко влизане във всекидневната. После убива някого и за известно време забравя да си мие ръцете или да святка лампата, защото е прекалено зает да се…

Някои дебели жени продъжават да се придържат към неправилното схващане, че ако се облекат в торбеста дреха и се качат на обувки с платформи, чудодейно фигурата им ще придобие други измерения.

Лятото най-после дойде в нашия малък югозападен град с население предимно от големи простаци, а с идването на лятото настъпи и сезонът на голямата скука. Не че преди това беше по-забавно или по-интелектуално, но поне дъждовете и лошото време донякъде ангажираха мислите и можеха да се използват като причина за много неща – от лошото настроение, през неохотата да се ходи на работа/фитнес/изложби на малка пластика, до консумацияата на калорични храни и силно концентрирани спиртни напитки. А лятото – какво? Трънци! Бира… Потни подмишници… И подмолно пораснали през студените месеци…

Когато в 7 сутринта на 24-ти май 1973-а година са започнали родилните болки на майка, баща ми, физкултурникът, си е обувал изгладения с ръб официален панталон с разкроени крачоли, за да поведе учениците на тържествена манифестация по главната улица на града ни. Когато си роден на национален празник като мен, усещането е все едно, че президентът дава прочувствена реч в твоя чест. И сякаш балоните и/или гълъбите, които символично биват пуснати в небето от невинни детски ръчички, всичките са за теб. И манифестиращите махат на теб, понеже ти си нещо…

Както личи от тази стара снимка, публикувана във в-к “24 часа”, ботевите четници са имали не само големи пушки…

То и ние, дето сме от петричките села, говорим така… Not a big deal 🙂 (Примерът е взет от в-к “24 часа” от 24.05.2016)

Гражданка на света отбелязва националния празник на страната, в която пребивава в момента. (Снимката е направена в Кристиансанд, Норвегия)

Скандинавецът и добре да живее в България, един ден му писва (или престава да му е интересно), вдига си пушената сьомга, варените картофи, фиордите и гълъбите по принцип и  се връща на неговия си полуостров, където въздухът не те задавя заради азотните  оксиди в него, където годишно загиват едва 2,6 човека в автомобилни злополуки,  където никой нормелен гражданин не се интересува от политика и където лятото е безгижно и красиво, макар че продължава само между 12-ти и 22-ри юли. След като Норвегия изпълни програмата си максимум в бедната ни родина,…