Year: 2016

За да ми е гадно и за да могат официално да ме впишат в списъка на застрашените от пълна разруха паметници на България под закрилата на ЮНЕСКО, няколко часа преди полета ми софтуеърът на прехваления ми телефон се бъгна. Класическа ситуация от наръчниците за законите на Мърфи: също като със зъбоболът, който по традиция започва в неделя вечер. Само че в конкретния случай бих предпочела да имам пулпит, отколкото това! Понеже нали си представяте колко безпомощен е човек през 2015-та година, когато е лишен от смартфона си! Все едно ти…

Напоследък не ми се пише особено. По две причини: Първо, не ми плащат, за да го правя (иначе бих се напънала и всеки ден бих произвеждала по 1000-2000 вдъхновяващи думи, свързани в перфектен морфо-синтактичен унисон, който да кара  гениталиите дори на  боговете да потръпват от величествена възбуда от неземен характер). И второ, защото съм прекалено заета да се притеснявам и да се самосъжалявам (макар че, реално погледнато, можех да бъда къде-къде по-зле; примерно да съм Николета Лозанова и да… абе, дори само да бях нея, без дори да има нужда…

Добре. Ще ви кажа кое е хубавото на депресията, понеже всеки знае кое й е лошото. Първо, като си в депресия (а не искаш да бъдеш!),  всячески се опитваш да се измъкнеш за ушите от това състояние, понеже и сам усещаш, че никак не ти е привично и че е по-добре да  разфасоваш детски трупове в задния си двор, отколкото да седиш и да ревеш на филми за раковоболни майки (например). Но, разбира се, по Теорията за Всеобщата Гадост, която досега е била доказана на практика от една-единствена личност и…

Вчера си взех в леглото „нощната шапка“, както британците наричат питието преди лягане, и изгледах спечелилия Златен глобус  филм „Still Alice“, в който героинята на Джулиан Муур, която също като мен, е професор по лингвистика, се разболява от рядка форма на Алцхаймер в необичайно ранна за това заболяване възраст – едва на 50. Делят ме някакви си девет години от една подобна хипотетична житейска ситуация. Девет години! А може да се случи и след няколко месеца. Гаранция –  Франция, както се казва. Самата мисъл, че един ден умът ми ще…

Както се прибирахме вчера със сестра ми в късния следобед – с посинели от студа лица и разкрепостени след изпиването на няколко питиета умове и души – надникнах по навик в общата пощенска кутия на жилищния ни вход, където обикновено пускат телефонни сметки и брошури на големите търговски вериги. Този път обаче имаше една-единствена брошурка на дъното на кутията  – скромна и непретенциозна на вид. Казах си: „Абе чакай да я видим каква ще да е тая тайна!“ Взех брошурата  с два пръсти все едно се докосвам до опикана салфетка,…

Пиянството на един народ не се е случило през 1876 година. И няма нищо общо с пукването нa нефелното черешово топче, о не! Пиянството се случва сега, спонтанно, повсеместно и брутално.  По селски дворове, окъпани в кръвта на тлъсти прасета, градски коледни базари, одимени от скараджийски пушеци и домашни маси и кушетки, оповръщани от свои и чужди. То се ражда от най-съкровените ъгълчета на българската душевност и, за да вникнем в същността на този феномен, се налага да направим задълбочен анализ в стила на преразказ с елементи на разсъждение. Представена …

Първите 48 часа след скъсване са критични. Все едно си в реанимацията и докторите се борят за живота ти; от различни отвори на тялото ти стърчат тръби, някои от които се опитват да изпомпат насъбралите се в сърцето ти отрова и разочарование към ректума. Всичко е като на филм за хора, получили ПБС[1].  Само дето не си изпаднал в същинска кома и не виждаш тялото си отгоре. (Макар че при някои по-драстични случаи може и това да се е случвало, знам ли! Има и жени с по-слаба психика, които получават…

Извинете, моля ви се, нека някой веднага да впише моя случай в Книгата за рекордите на Гинес  и след това веднага да ми донесе една тъмна гинес (или може един голям Jamison), понеже такова битие като моето може да се преглътне само с някоя сериозна ирландска напитка! Така ги виждам нещата, че докато не свърши тази проклета 2014-та година, няма да има отърване от лошата карма. Не че съм фаталистка, нито пък съм суеверна, а най-малкото съм склонна да виждам връзки между неща, събития и цифри там, където ги няма,…

В живота на всеки заклет веган като мен идва един момент, в който се плесва по челото и си казва: „Мамка му, какво стана, бе!?“ Обикновено това е момент, в който дълбоко вкорененото (особено у българина!) чувство за непреебаност надделява над отдавна установените здравословни хранителни навици. Или да си кажем направо –  това е моментът, в който веганът се озовава на коктейлно парти с шведска маса като единственото нещо, което може да яде, е украсата на блюдата. Този момент за мен настъпи във вторник вечерта, когато застанах очи в очи…

Без съмнение на всекиго се случва от време на време да има „one of those days“, т.е. ден, в който ама всичко върви наопаки – от изпускането на филията с намазаното надолу сутринта, през диарията на домашния любимец  и се свърши с истерията на майка ви-пенсионираната пианистка, която е разбрала, че девойчето, което идва при нея на частни уроци, е бременно от баща ви. Ще си кажете, че прекалено ми работи фантазията! Може и да ми работи, но само чуйте да видите на мен какви неща ми се случиха между…