За да перифразирам известната мъдрост “Човек и добре да живее, умира”, ще кажа, че човек и добре да живее, един ден се сдобива с хемороиди. Напоследък познати и непознати ме критикуват (и с пълно право, разбира се!), че пиша само за това къде съм се напила и колко съм се напушила и, как не ме е срам да говоря такива простотии, нали съм университетска преподавателка (макар и бивша), и също така, как пък не се намери един да ме “наебе в гъза,” че да се кротна малко! Мд-а-а-а, как пък…
Вучето решава да пише за нещо сериозно, защото вече й писва да бъде повърхностна пияница
