И така… Започвам оттам, където свърших миналия път. А именно, от пенисите. Които, разбира се, бяха прикачени към живи хора. Но понеже това не са “Мемоарите на една гейша”, нито “Записките на червените обувки”, ще бъда кратка и дискретна и ще кажа само, че за мен имаше два, а за Тимо – един. Неговият компенисраше по качествени показатели моите два, заради което аз обаче благородно не му завидях, понеже Тимо по принцип е по-любвеобилен и повече има нужда от ласка и утеха и по-малко от шампанско и сълзи в сравнение…
Вучето в Париж – 2. Вучето едва не подпалва апартмента на Тимо и се конфронтира с дете в инвалидна количка
