В по-напредналите общества от малки плясват децата през ръцете, когато сочат някой дебелак на улицата с пръст. Учат ги, че различното е нормално и че различното е cool. Затова хората с Даун играят футбол в парка и работят на каса в супера, инвалидите се возят в автобуса, ходят на кино и на срещи в ресторант, жените кърмят, докато чакат да им дойде реда в банката, младежи с татуси по цялото тяло и пиърсинг по лицето работят като финансови експерти, а петокласниците не заключват Ларс в момичешката тоалетна, нито пък го спукват от бой, понеже има двама татковци. Целта ми обаче не е да описвам някакво утопично общество, в което всички се обичат като братя и в което не същестува конкуренция, завист, претенции, домогване до слава, власт, секс и пари. Понеже такова общество няма, а историята, практиката и начуната фантастика дори доказват, че то е неестествено и не води до нищо добро. Просто давам общата картинка в най-желаната част на европейския континет преди да се случи поредното Голямо Преселение на Народите, което ни доведе дотам, където се намираме в момента. А именно, в психотрилъра на собствения ни страх и безпомощност.
Още на: http://www.webcafe.bg/webcafe/obshtestvo/id_1713590033_Denyat_v_koyto_razbrah_che_Allah_ima_problem_s_moyata_pricheska
