Мразя туристите. Особено американските. И особено в Европа. Може да ги разпознаете от 20 метра, понеже задължително държат паспорта си, пари в кеш и спрей за самоотбрана в шушлякови чантички на кръста (при особено дебелите американки дължината на каишката, опасваща месата им, може да достигне дължина от 140 сантиметра!), говорят високо на провинциалния си южняшки диалект и изпадат в паника всеки път, когато огладнеят, а наблизо не се намира McDonald’s.
И за да не заклеймявам единствено американците като най-лошите, трябва да кажа, че по принцип се потрисам от всички онези туристи, без значение на националността, които спадат към биологичния клас на “Хомо туристикус стандартикус”. И тях можете да ги разпознаете отдалече.
Размотават се из центъра на Виена, Стокхолм или Париж, облечени в обидно грозни дрехи и с обувки с ортопедични стелки, толкова неугледни и груби, че стават само за разходка из чукарите на Витоша и земеделска работа на село.
Оправданието им винаги е едно и също: удобни били за изморителното тричасово висене на опашката пред Petit Palais, a и “ние така си ходим по принцип”.
Но не точно видът на туристите е това, което ме възмущава, а по-скоро арогантността, с която претендират, че когато са в Рим, са повече римляни и от самите римляни*. Този израз е мeтафора и важи за всеки един град, в който стъпва обутият им в туристическа обувка или кожен сандал тип “Германска прелест” крак, но изглежда е особено верен, когато пътуват из Италия.
Още на: https://www.webcafe.bg/lifecafe/zhivotat/id_1599053526_Zashto_italiantsite_ne_yadat_kato_italiantsi
