Ще си призная, че не обичам да излизам с хора, които не пият. И изобщо си имам едно на ум за хората, на които англоговорящите им слагат етикета “teatotal” (буквално: консумиращ само чай, въздържател – бел. ав.). Непиячите ми се струват странни като извънземни, които живеят живот на фотоавтотрофи – те са кротки и се вихрят само на слънце.
На нас, по-добрата половина от човечеството обаче, не ни трябва слънце да оцеляваме. Трябва ни пиячка, защото не можем сами да си синтезираме нито хранителните вещества, нито доброто настроение.
Всеки път, когато съм в заведение в компанията на въздържател, се чувствам дискомфортно. Напрегнато ми е в негово присъствие. Имам чувството, че срещу мен седи Дева Мария и ми брои алкохолните градуси. И дори изпитвам неудобство, когато си поръчам второ питие.
Но тези мили хора не винаги са били с чисти като изворна вода черни дробове. И те като тийнейджъри вероятно са се наливали насила с менте водка и са пафкали цигарки, за да не остават по-назад от връстниците си. Но това време е отминало и за тяхно щастие никой вече няма да им нарисува член върху челото с молив за вежди и никой няма да им се подиграва, задето не могат да ударят четири шота текила един след друг.
Защото всички вече сме големи и така не се прави!
Но когато си още млад и неуверен, имал си само няколко гаджета (цуни-гуни, без пенетрация) и никоя мицеларна вода не може да премахне пъпките от челото ти, работата е съвсем различна. Младите пият. При това много! И не само в Студентски град, където за десет лева можеш да се напиеш до безсъзнание, но и в Скандинавия, където алкохолът е пословично скъп и за десет лева ще ти дадат само да оближеш капачката на Джонито в някое заведение.
И все пак младите скандинавци пият и не се шегуват. Най-често изтъкваната причина?
Вижте тук каква е тя: https://www.webcafe.bg/lifecafe/zhivotat/id_899072526_Pomosht_Ne_iskam_da_piya_no_se_nalaga
