През 80-те, когато бях малко детенце с опашчици, в социалистическата ми родина феноменът на уличните графити беше познат единствено чрез спорадичните прояви на футболни фенове и нещастни влюбени. Нескопосано изписани декларации от типа на “Долу Левски” и “Ева + Иво = ВОЛ” (бел. авт. „вечна обич и любов”) покриваха гаражни врати, олющените стени на ВиК и “Търговия на едро”, както и прозорците на тото-пунктовете.
Помня, че когато бях в трети клас, в деня на посещението на министъра на културата Александър Фол училището ми осъмна с фасада, декорирана с написан с червена боя скандален графит “Фол е вол.” Едва ли е възможно един SWAT отряд да бъде свикан по-сокоростно, отколкото това стана с отряда за бързо реагиране на чистачките и бояджиите през онзи ден!
В годините на цензура и лицемерно пуританство единственият източник, който можеше да задоволи започващото да бушува с пълни сили сексуално любопитство на подрастващите, беше научният труд на Зигфрид Шнабъл “Мъжът и жената интимно” от 1969 г. Нищо чудно, че при подобно информационно затъмнение всеки графит, съдържащ думата “к*р”, ни караше да се изчервяваме и да се оглеждаме наоколо смутено – да не би някой да не ни е видял, че сме го видели!
Ако пък сквернословната дума беше придружена от рисунка на самия обект, притеснението преминаваше в сащисване. А за виждане на обекта на живо и в действие и дума не можеше да става.
30 години по-късно подрастващите вече се наричат тийнейджъри, а ако ги питаш кой е Зигфрид Швабъл, сигурно ще предположат, че е играч на Байерн Мюнхен. Думата “к*р” отдавна вече не е считана за табу, а и тайните на самия анатомичен орган им се разкриват още в прогимназията.
Междувременно графитите претърпяха сериозна метаморфоза и от нелепи безглаголни изречения, пълни с правописни грешки, се превърнаха в неотменен арт щрих към стъклено-бетонната урбанистична среда. В световен мащаб стилът и социалното значение на графитите също се промени драстично. Започвайки като вандалски прояви на протест срещу бедността през 70-те години, преминавайки през фазата на таен код за общуване между бандите, днес графитите вече са навсякъде и до голяма степен са придобили статут на институция. Управата на много големи градове дори плаща на утвърдени артисти, за да украсяват с авторски графити обществени сгради, подлези, стадиони и молове.
Пример за подобна инициативност е най-скорошният проект на шведската художничка и музикант Каролина Фалкхолт, известна още под псевдонима Blue (Синята).
