Преди два месеца се захванах да организирам курс по български за датчани в Копенхаген. Направихме интернет кампания за набиране на желаещи, разтичах се нагоре-надолу, за да намеря подходяща зала за провеждане на часовете, един приятел-икономист ми помогна да изчислим финансовата страна на начинането и прочее.
На първата неформална сбирка с бъдещите курсисти, която се състоя в една бирария, първото нещо, което казах на нетърпеливите да изучават нашия език скандинавци, беше следното: “Хора, българският не е лесен. Даже е f*cking difficult.”
И те се съгласиха, понеже всеки един от тях към този момент вече беше имал досег с нашите език и култура – една жена пееше български народни песни, друг един беше журналист в престижния столичен вестник Politiken и се специализираше в писане на статии за нашия регион, а останалите имаха български гаджета или съпрузи/съпруги.
Започвам с такова предисловие не за друго, а за да мога да направя един по-плавен, но и по-драматичен преход към същината на статията, а именно – горчивото ми лично наблюдение и убеждение, че българският е f*cking difficult не само за чужденците, но и за самите българи.
На хората отдавна вече не им пука, щом стане дума за извращенията над българския език в интернет пространството.
Знам, знам… знам какво казват всички: „Като бързам, не внимавам какво пиша“, „На кой му пука за пълния член, щом ме разбират какво искам да кажа?”, и моето любимо извинение: „Некой тука да е от Института по български език към БАН??!?”
Да бе, вярно. Никой не е! Или ако има такива (а със сигурност има!), те се крият в миши дупки, понеже им е пределно ясно, че ако се осмелят да направят забележка за безумната неграмотност, ще бъдат пребити с палки и вързани със „свински опашки”.
За щастие, всички подобни действия могат да бъдат извършени само виртуално върху крехките и душевно нараними аватари на въпросните старши научни сътрудници, докарвайки им по този начин единствено дълбоки интелектуални травми и безкрайно разочарование.
Аз не съм член на БАН, а и по принцип природата ме е лишила от член, с който да заплашвам със саморазправа неграмотниците. С удоволствие обаче използвам всеки повод, за да порицая всички безочливи, самонадеяни, слабообразовани съграждани, които спелуват собственото си име с грешки, но иначе с показност и гордост, характерни само за най-комплексираните хора, които нямат с какво друго да се похвалят освен с чифт маркови маратонки и златно синджирче (с кръст!), носят тениски с щампа на глаголицата или си татуират лика на Левски върху изваян с анаболи и телешки кюфтета бицепс.
Позволете да ви представя в „насипен” вариант избрани „бисери” от комуникацията на една от многото Facebook групи от типа „Българи в … някъде”.
В случая българите са в Норвегия. NB! Държа да отбележа, че цитатите не са редактирани. И колкото и да съм словоохотлива, смятам, че в конкретния случай коментарът от моя страна е излишен.
И така, приятно… забавление?
Вижте примерите тук: https://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne-go-triyat/id_1564093113_Iz_ezikovite_izwra6teniq_na_grupata_Balgari_v_
