Днес, докато небрежно разлиствах едно женско списание със слепени от слюнка и шоколад страници в чакалнята на зъболекаря, попаднах на любопитен цитат от сърцевед номер едно на планетата Паулу Куельо – един бележит автор, пред когото богоговеят манекенките (по презумпция), дебелите момичета с все още непрекършена мечта, че ще намерят истинската любов и един мой познат, Анто (само че той престана да се интересува от него, откакто разбра, че всъщност Паулу Куельо не е футболист на Реал Мадрид).
Откъсът, който прочетох, беше от романа му “Изневяра” и ме накара да се закълна пред себе си и снимката на Миролюба Бенатова от заглавната страница, че в момента, в който почна и аз като Паулу да пиша от името на 31-годишната Линда, висока метър и седемдесет и пет, 68 килограма, с най-страхотните дрехи в гардероба, предизвикваща завист у жените и желание у мъжете и въпреки това нещастна в перфектния си брак, ще сложа край на своя живот.
И ще го сложа… като се омъжа.
