За хората, на които англоговорящата част на света в най-добрия случай лепва етикета „freaks“ , нищо в живота не минава и не се случва по установения ред. Аз, например, не се появих на собствената си абитурентска, а вместо това играх федербал с децата от махалата. Макар че имах рокля. Розова на бели точки. Сериозно!
После, през студентските години, не излизах никъде със състудентите си (към днешна дата не мога да си спомня имената дори на петима от тях, за да бъда честна), предпочитах да си седя вкъщи, да боледувам от анорексия и да уча чужди езици. Изперкването, характерно за възрастта 18-22, при мен дойде с пет-десет години закъснение –започнах да пътувам в чужбина, направих си първите татуировки, започнах да излизам с гейове, да пия, да се обличам в черно, такива неща…
На 44 все още не съм „улегнала“ жена, както се очаква от човек с моето социално положение. Никога не съм се женила, не мисля, че малките деца са „сладки“, не обичам да ям шоколад, когато съм депресирана, ненавиждам маникюристките, не обичам да излизам с колежки, не мисля, че е нормално да се пие само в петък вечер, не пазарувам неща, които са на промоция, не ходя на организирани екскурзии, нямам гадже, което се казва Евтим и знае как се сменя автомобилна гума „за пет минути, бебчо“, нямам и план-програма какво ще правя в оставащите години до пенсионирането ми.
Разбирате, че, предвид гореказаното, не може да се очаква от мен да правя каквото и да било „по нормалния начин“. Затова и новогодишните си решения за кардинални промени в живота ги взимам през май. Ето шесте най-важни от тях (които, ако желаете, може да заимствате и да си ги използвате, когато им е истинското време, а именно – на 31-ви декември срещу 1-ви януари).
1. Да спра пушенето
Очакван резултат: Хипотетично удължаване на живота ми с 8-9 години (по последни данни на Международната здравна организация).
Негативи: Трябва да започна да пуша, за да мога да се откажа след това от цигарите.
2. Да си оперирам ушите.
Очакван резултат: По-приятна външност, която няма да стряска проклетите хлапета всеки път, когато реша да се подстрижа много късо, защото тогава ушите ми са тези, които накланят везните към предположението, че съвсем наскоро са ме пуснали от Сливенския затвор.
Негативи: Непременно ще се намери поне един „добър“ човек, който при вида на новите ми уши да възкликне: „Е не можа ли първо да си оправиш носа?!“
Кои са останалите три вижте на https://mamamia.bg/pod-kilima/novogodishni-resheniya-prez-yuni/
