Всеки път, когато събеседникът ми разбере, че съм живяла в норвежката столица, предчувствам какво ще е следващото му изречение. “Ах, сигурно е много хубаво там, нали?” Ами да, хубавко е, няма какво да си кривя душата. Даже по-хубаво от това няма накъде!
Когато в началото на 90-те години за първи път кацнах на летище “Форнебю” (което затвориха през 1998-a, понеже на жителите на пет къщи в съседство много им шумяло от самолетите!) и се разходих по главната улица “Карл Йохан”, градът все още не беше този грандиозен, научнофантастичен архитектурен проект, какъвто е днес.
Норвежците никога не са крили факта, а даже и се гордеят с него, че са нация от bonde – норвежката дума за селянин, в която няма негативна конотация.
По рустикално непритенциозна и лишена от каквато и да е бляскавост или помпозност беше и столицата им само преди двайсетина години. В малкото на брой добри кафенета предлагаха само филтърно кафе – никакви засукани истории от типа на макиато, фрапучино и дабъл мока.
Само шепа от големите дизайнерски марки бяха отворили магазини на Главната и в Oslo City – един от от общо трите тогава мола в рамките на града. Което значеше, че за да си купиш рокля с леопардов принт на Cavalli трябва или да отидеш до Милано или да се помолиш на съседката да ти ушие подобна по изрезка от модно списание.
Е да, но тогава туристите главно ходеха в Осло заради мистичната красота на фиорда, сред който е разположен градът, заради великолепната гледка от пристнището Aker Brygge, от която чак сърцето ти се свива, и, разбира се, заради един от най-прочутите галерии със скулптури на открито в света – парка Вигелан.
Днес Осло е чудо на футуристичната архитектура. Само за две десетилетия градът израсна и се промени до неузнаваемост. Сградата на Операта, която един от модерните символи на града, се издига насред морето като айсберг от мрамор и стъкло.
Между другото само от строежа от на тази сграда можете да разберете много за манталитета на норвежците – строителните дейности започват през 2003 година и са приключени през 2007 година – предсрочно и с около 52 милиона щатски долара по-малко от договорената стойност от около 760 милиона долара. Много дразнещо, нали?
Друг акцент в списъка на образците на съвременната архитектура, които тотално са предефинирали силуета на Осло, е Barcode – поредица от високи и тесни сгради в райнона Бьорвика, които, погледнати от въздуха, приличат на баркод заради малкото пространство помежду им. И, разбира се, ако искате да си махнете главата, непременно трябва да видите музея Astrup Fearnley. Може и само отвън!
Сградата е проектирана от италианеца Ренцо Пиано и се състои от три павилиона, събрани по стъклен покрив, оформен като мачтово платно. И изобщо “при всеки поглед нови, по-нови красоти”…
Искам да ви предупредя, че Осло не е подходяща дестинация за следните категории български туристи:хора със самочувствието на “граждани”, фешън гурута, които не съчетават джапанки с шлифер, противници на урбанистичната мултикултуралност, любители на заседналия начин на живот, длъжници на банки и, разбира се, алкохолици.
