Вчера приятелката ми Марето ми изпрати по Viber две снимки на торса на уругвайския играч Кавани. Без фланелка. Светкавично й отговорих с дълъг пас с три снимки на Рурик Гисласон. Тематично подбрани – една по време на мач, втората със сив костюм, третата – в басейн. Марето отне топката и контраатакува с фото с лек хомоеротичен заряд на страстна прегръдка между хърватските съотборници Андрей Крамарич и Матео Ковачич. Въпреки че бях хвърлена в тъча, бързо успях да се съвзема и отново вкарах хеттрик, този път с топлес снимки на гигантите Шмайхел, Корнелиус и Йоргенсен.
После Марето написа, че трябва да къпе детето и съдията свири край при резултат 4:6 за мен. И как не, аз съм по-опитната. Все пак много по-отдавна съм във футболния бизнес, отколкото Марето.
Годината е 1982-а. Аз съм на осем и съм влюбена в целия отбор на ФРГ, но най-вече във вратаря Тони Шумахер. Сестра ми пък има тетрадка с изрезки от вестници (повечето черно-бели) на Карл-Хайнц Румениге. В друга една тетрадка записваме статистиката от всеки мач на световното в Испания. Преживявам първия в живота си инфарктен двубой – полуфинала между Германия и Франция, който германците обръщат от 1:3 на 3:3 в 102-та и 108-та минута. После бият на дузпи.
След този мач ми става ясно, че оттук нататък завинаги ще обичам футбола, въпреки че много често ще ми носи и ей такива стресови моменти. После Германия губи финала от Италия и аз рева цял ден.
На следващото световно в Мексико със сестра ми вече сме си разработили цяла схема с ритуали, които рутинно се изпълняват преди всеки мач на Германия. Цялата тая езотерика има за цел да улесни маншафта по един пътя им до финала.
Какво се случва по-нататък разерете на https://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne-go-triyat/id_754939322_Koy_kazva_che_jenite_ne_razbirat_ot_futbol
