Нямам навика да се замислям върху малоумните текстове на повечето любовни песни, понеже са пълни с тъпи фрази като това кокетно откровение на Шакира в парчето й Whenever, Wherever: “Lucky that my breasts are small and humble/ So you don’t confuse them with mountains” (“Блазя ми, че гърдите ми са малки и скромни, за да не ги сбъркаш с планини”).
Обаче вчера, докато се возех на задната седалка на едно такси, се заслушах в хита на Уитни Хюстън и Енрике Иглесиaс от 1999 г., който вървеше по радиото. В него се пее: “Could I have this kiss forever?” (“Може ли да задържа тази целувка завинаги?”).
И си казах: “Егати, колко безразборно и безобразно се употребяват някои фрази за време! Как така да задържиш целувката завинаги?! А кога ще се храниш? И защо изобщо ти е да се целуваш с някого в продължение на 30, 40 или 45 години?! Това не само е противоестествено, това е направо отвратително!”
Тъй като 24 часа по-късно продължавам да размишлявам усилено върху фразата с целувката и по-точно върху казуса за времето в нашата ежедневна реч (разговорна и лирична), реших да съставя един странен списък.
Списък на най-често използваните изрази, които, трябва да призная, в малка или по-голяма степен представляват елементаризирана илюстрация на общата теория на относителността на Айнщайн, според която ходът на времето зависи от движението на системата и по този начин времето и пространството стават взаимосвързани по особен начин.
Да вземем, например, изразът “Тези 30 секунди ми се сториха като 30 години!” Реално погледнато, ще си кажете, че това е невъзможно, обаче знаете ли колко хора всъщност се намират в ситуация, в която имат пълното право да изрекат тази реплика? При това със сърцераздирателен тон?
Понякога един 30-секунден полов акт може да се равнява на 30 години страдание. В нашата култура децата в едно любящо семейство със здрави патриархални и балкански устои карат по 30, а даже и по повече години щастливо детство.
В началото на тях им се купуват неща: памперси, пуканки, пастели, пици, пасти. После пък им се дават пари, за да могат сами да си купуват други неща неща, започващи с “п”: прашки, половинки ракия, пластични операции, поршета…. По този начин това безспирно пазаруване в един момент се оказва, че не може да компенсира удоволствието от 30-секундния акт през 1989-а година.
Ами когато си влюбен? Времето лети. Особено като е прекарано с любимия, то никога не стига, никога не е достатъчно (на фона на времето, прекарано през зъболекарския кабинет, например).
Стискаш ли, стискаш ръката му, докато не плувне в пот, а пръстите ви не започнат да гъбясват или пък той не си я потърси обратно с извинението, че трябва да се почеше.
Или друг пример: Двучасовият филм, който гледате заедно, сгушени на дивана, свършва сякаш само десет минути след началните надписи. Пък после и двамата се чудите за какво се е разказвал. (Подсказка: Обикновено винаги има някоя девойка в пъстроцветна дреха, всичките писма на която започват със “Скъпи Джон”.)
Още безсмислени фрази и тяхното тълкуване на: https://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne-go-triyat/id_125527825_Vsichki_bezsmisleni_frazi_za_vremeto
