Month: October 2018

Сещам се за виц, който чух преди време в един доста мизерен рокаджийски бар в Хелзинки.Дървените маси бяха изчегъртани с нокти, ножове и зъби, a стените на тоалетните – покрити с мръсни рисунки и банални прозрения за живота и себепознанието от сорта  на “Аз съм пиян октопод” и “Шведските футболисти са гейове”. Бях се внедрила в групичката на шестима мъжаги, които празнуваха,  “че Теро става на 18 и вече официално може да пие с нас”. Всъщност и преди рождения си ден пиел с тях, само че баща му черпел, сега…

Аз съм от тези жени, които онези, които не познават отблизо, смятат за цинични, надменни, и изобщо за “на к’ва се прави тая!”. Чувала съм и далеч по-лични неща. Хората черпят вдъхновение от външни белези като татуировки, НЕизобразяващи цъфтящи лилии и делфини, къса коса, ризи с “мъжко” закопчаване. Никога обаче не се впускам в обяснителен режим, за да разсея погрешните представи за себе си. Мързи ме. Изтощително е. Безсмислено е. И дори не съм сигурна, че са чак толкова погрешни. А за какво реве и за какво не разберете на: https://mamamia.bg/izvan-gnezdoto/za-kogo-ne-mi-e-zhal/…

(…) В Къщата ликуват, пият и пеят възрожденски песни, за да ознаменуват освобождението от тиранина. Сдружение “Майки срещу насилниците на жени” се обърнаха с искане към премиера да обяви 15 октомври, датата, на която Кулагин напусна шоуто, за национален празник. В няколко града на страната се канят да организират през уикенда всенародни тържества, на които да се раздава курбан за здравето на пострадалите от ръката на гримьора на ВИП-ове, Папи Ханс и Ваня Костова. Главата на змията беше стъпкана и Доброто възтържествува. Както винаги. А дали наистина? Кои са по-опасни:…

(…) На 2 700 километра северно от София, 50 и няколкогодишният норвежки предприемач Томас Ериксен е застанал на тераса на втория етаж на една стара жилищна кооперация, разположена на скално възвишение малко извън Сандефиорд в Южна Норвегия. От високото има великолепен изглед към фиорда, вижда се и датският бряг отсреща.  Слънцето клони към залез и драматизмът на късните слънчеви лъчи добавя известна доза патос към жестовете и думите на Ериксен. Той посочва към един гол планински хребет вляво и казва, че там възнамерява да построи първия петзвезден старчески дом в…

Когато преди около година се преместих да живея в елитния квартал на Копенхаген Фредериксберг, нямах и представа, че макар да не напускам реалната централна зона, всъщност почти буквално се преселвам на отделна планета. Въпреки че официално е една от четирите главни столични общини заедно с Копенхаген, Торнби и Драгьор, Фредерискберг е напълно самостоятелна административна единица – има си собствен кмет, съд и общинско управление. Още на: https://www.webcafe.bg/webcafe/svyat/id_1386309615_Datskata_partiya_koyato_ima_za_tsel_da_izgoni_selyanite_i_da_vavede_sobstvena_chasova_zona_  

Този уикенд, докато седях и чаках да ми мине мързелът, се зачетох в автобиографията на Брус Дикинсън. Особено впечатление ми направи параграфът, в който легендарният фронтмен на Iron Maiden разказва един виц за исландците. – Какво правите през лятото? – пита чужденецът един исландец. Обичаме да ходим за риба и да правим секс, – отвръща исландецът. А какво правите през зимата? През зимата риболовът не върви толкова. Виц, виц, ама колко да е виц! Ако някой някога е бил на това, може би най-странно и най-мистично късче от европейския континент,…

“Защо вървя заднишком ли? Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска? Освен това ще ти кажа, че в Египет всички си вървят така и никой не го смята за странно. Обиколила съм цялото земно кълбо и съм виждала много по-особени неща от хора, които вървят заднишком. Какво ли бихте казали, ако ме бяхте видели да ходя на ръце, както правят в Индокитай?” (Пипи Дългото чорапче, превод от шведски: Вера Ганчева, 1968) Тя е най-силното червенокосо момиченце в света – може да повдигне…

Ако сега бях мъж (хетеро, 39, синеок, строен, с 1,5 промила алкохол в кръвта), щях да изкрещя в лицето на всички “женки”: Я се отпуснетe малко, бе момичета, и си поживейте като пичове!” Какво? Моля? Извинете, май не чухме добре… Чухте много добре. Само че жените не могат да се отпуснат. Има нещо в женската природа, някаква бактерия ли, паразитен червей ли, какво ли, което прави живота им много по-сложен, отколкото всъщност е. И как, дявол да го вземе, да се отпусне човек, когато постоянно има толкова много тревоги за…

Не, сериозно, ако можехте да ме чуете да го казвам на глас, нямаше да уловите и половин нотка сарказъм в това. Не го казвам също и за да съм наобратно, напук на всички, които изписаха нездравословно голямо количество думи, заклеймяващи безобразното, антисоциално поведение на  най-коментирания съквартирант в къщата на ВИП Брадър този сезон. Макар че, трябва да призная, обичам да се конфронтирам с останалите само заради the fun of it, т.е. за кеф. И може би това е първият мотив, който ме кара да искам Кулагин (който оттук нататък за…

Mоже, може, отговарям аз. И отговорът ми е такъв, защото съм стъпила уверено върху раменете на световни капацитети по темата за дълголетието, които винаги биват цитирани като “учени от Харвард” или “екип от учени към еди-кой си университет”. А те, учените, ясно казват by default едно и също: Тренирайте редовно, яжте здравословно, не пушете, избягвайте стреса, пийте умерени количества алкохол и т.н.  Само че за много мои сънародници тази поредица от съвети в никой случай не звучи като мантра за дълъг и пълноценен живот, а по-скоро като досаден рефрен, изпят…