Сещам се за виц, който чух преди време в един доста мизерен рокаджийски бар в Хелзинки.Дървените маси бяха изчегъртани с нокти, ножове и зъби, a стените на тоалетните – покрити с мръсни рисунки и банални прозрения за живота и себепознанието от сорта на “Аз съм пиян октопод” и “Шведските футболисти са гейове”. Бях се внедрила в групичката на шестима мъжаги, които празнуваха, “че Теро става на 18 и вече официално може да пие с нас”. Всъщност и преди рождения си ден пиел с тях, само че баща му черпел, сега…
Day: October 28, 2018
За кого не я е жал Вучето
Аз съм от тези жени, които онези, които не познават отблизо, смятат за цинични, надменни, и изобщо за “на к’ва се прави тая!”. Чувала съм и далеч по-лични неща. Хората черпят вдъхновение от външни белези като татуировки, НЕизобразяващи цъфтящи лилии и делфини, къса коса, ризи с “мъжко” закопчаване. Никога обаче не се впускам в обяснителен режим, за да разсея погрешните представи за себе си. Мързи ме. Изтощително е. Безсмислено е. И дори не съм сигурна, че са чак толкова погрешни. А за какво реве и за какво не разберете на: https://mamamia.bg/izvan-gnezdoto/za-kogo-ne-mi-e-zhal/…