Много модерно стана напоследък да се правят телевизионни репортажи не само за колонии от белгийски заселници, възродили с присъствието и пенсиите си пустеещи родопски села, но също и за български емигранти, които, въпреки че са преуспели в чужбина, се връщат “към корените си”.
Защото България имала нужда от тях.
А и както каза в едно интервю един от братята Аргирови, доскоро изгнаник в Норвегия, София вече е заприличала “на нещо европейско” и човек не трябва да ходи чак до бензиностанцията на изхода за Перник, за да си купува западни бонбони.
(…)
Но ако преди 15-20 години с тревожност говорехме за “изтичане на мозъци” от България, какъв е портретът на средностатистическия емигрант към днешна дата?
И изобщо трябва ли да се тревожим, че изтичат мозъци?
https://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne-go-triyat/id_1874595011_Iztichaneto_na_mozatsi_sprya_zashtoto_lipsvat_mozatsi
