(…)
Разказът, който следва, е 100 процента автентичен, надлежно документиран от самата мен с помощта на модерни записващи устройства – обратната страна на рецептурник и химикал.
И така, мястото е кръчма малко извън центъра на града, в която основното меню е сръбската скара, киселото зеле и бобът с лютеница. В късните следобедни часове на деня кръчмата логично е полупразна – освен нашата, са заети само още две маси. На едната до прозореца има три деца с едър кокъл, които нагъват вратни пържоли и хляб. А на съседната до нашата с приятелките ми маса очевидно от дълги часове насам вече са заседнали двама приятели, които за удобство ще наричаме Пиян-1 и Камбата.
Какво става по-нататък и как ще ескалира ситуацията разберете на https://mamamia.bg/v-spalnyata/talkuvane-na-zakona-za-zashtita-ot-domashno-nasilie-po-makedonski/
