“Хайде стига вече с този песимизъм, Вуче, вземи напиши нещо жизнерадостно!” Така ми каза преди време моята редакторка и понеже аз не съм някой самозабравил се, обидчив писател-егоманиак, винаги се вслушвам с две уши в критиците и, ако критиката не е в разрез с кодекса ми на мислене и поведение, се опитвам да я удовлетворя. И ето, правя го и сега. Поседях малко в пълна тишина, чудейки се как започва една статия с жизнеутвърждаваща тематика. И понеже нищо не ми идваше наум, реших да си открадна едно изречение на Франсис Бейкън,…
Вучето пише жизнеутвърждаваща статия
