“Хайде стига вече с този песимизъм, Вуче, вземи напиши нещо жизнерадостно!” Така ми каза преди време моята редакторка и понеже аз не съм някой самозабравил се, обидчив писател-егоманиак, винаги се вслушвам с две уши в критиците и, ако критиката не е в разрез с кодекса ми на мислене и поведение, се опитвам да я удовлетворя. И ето, правя го и сега.
Поседях малко в пълна тишина, чудейки се как започва една статия с жизнеутвърждаваща тематика. И понеже нищо не ми идваше наум, реших да си открадна едно изречение на Франсис Бейкън, философът. А то е: Смъртта е нещо глупаво. В кавички обаче. Нали го e казал Франсис, а не аз. Всъщност не съм сигурна, че дори да не го беше казал той, от моята уста би излязло подобно изказване. Защото, без да съм суицидална и да вярвам, че в задгробния живот ме очакват 77 джордж-клуновци, съвсем нямам негативно мнение за смъртта. Опитах се да изредя в списък предимствата на живота пред смъртта, но в крайна сметка се получи точно обратното.
22 предимства на смъртта пред живота
- Нищо не те боли.
- Хора, на които иначе очите им не виждаш приживе, започваш да виждаш на Задушница.
3. Освобождаваш място на и без това пренаселената планета.
4. Всички говорят за теб или хубаво или нищо. Даже не смеят и да си помислят някоя гадост за теб, за да не им се “върне”.
5. Вече не се притесняваш с колко години пушенето ще съкрати живота ти.
6. Ако има задгробен живот, наистина може да те очакват 77 джордж-клуновци. Или девици – в зависимост от религиозната настройка и сексуалните предпочитания.
7. Тормозиш под формата на дух хората, които са ти сгорчавали живота, и така превръщаш техния в трагедия.
8. Няма да дочакаш края на света, който много вероятно е да е в пъти по-ужасяваш, отколкото собствената ти смърт. (Гледай научнофантастичния “Меланхолия” на Ларс фон Трир, за да се убедиш!)
9. Нямаше да ти е толкова скъп животът и да се насилваш да живееш добре, ако не беше страхът от смъртта.
10. Всички ставаме равни в смъртта, което значи, че е напълно безсмислено да завиждаш приживе на хората, които са по-красиви, по-богати и правят повече секс от теб.
11. Ако си много болен, непоправим наркоман или осъден на доживотен затвор, преставаш да си в тежест на обществото.
12. Без смъртта 90 % от световната литература нямаше да бъде написана. Особено “Фауст”!
13. Същото важи и за филмите (без тези на Hallmarк и Disney, защото в тях по правило никой не умира, но затова пък всички или се женят или участват в мюзикъли).
14. Животът може да стане ужасно скучен в един момент. Особено когато вече си стар и докторите ти забраняват да пиеш алкохол и да ядеш мазно.
15. Животът може да бъде ужасно тягостен, не само когато остарееш, а и по принцип. Зависи за кого си женен.
16. Не се налага да лъжеш за възрастта си.
17. Най-после ще разбереш има ли бог и от коя религиозна деноминация е.
18. Не плащащ данъци за последното си жилище.
19. Никой не си почива истински (нито дори на Майорка или на остров в Тайланд), докато не почине.
20. Страхотно е, че изнасилвачите, педофилите, Хитлер, мъчителите на животни и калпавите шофьори умират.
21. Не си задължен да живееш вечно.
22. Смъртта е най-успешният метод за детоксикация.
Така че ще прощаваш Франсис, ама смъртта изобщо не е нещо глупаво. И не защото мога да измисля поне още 22 причини, с които да те оборя, а заради една-единствена, много важна причина. Защото смъртта е тази, която ни кара да живеем. И хоп! – ето как в крайна сметка жизнеутвърждаващата статия някак ми се получи.