(…) Свободата на религията и вярата е принцип, поддържащ както свободата на личен избор измежду всичките 270 религиозни групи по света, така и свободата да не се изповядва никоя религия. В България това право се гарантира от Конституцията на Републиката, но пак всичко е само в сферата на пожеланията. Не знам как преживяват другите атеисти в това наше общество на кръстещи се по повод и без повод християни, но на мен лично ми е много дискомфортно.
Често, когато съм в компания на хора, които не ме познават, и спомена, че не вярвам в Сътворението за 6 дни, Възкресението, Аллах, Буда, Дхарма, Сангха, Бисквитеното чудовище и Големия Лош Вълк, реакцията всеки път е една и съща. Всички (уж) почтително млъкват, за да демонстрират толеранс към избора ми, а после разговорът се подновява оттам, откъдето е свършил преди конфузния момент. Аз обаче знам, че вече мислено са ме преместили от графата “Много готини пичове” в графата “Заради такива хора България е на това дередже”.
