Много ме бива с подаръците. И да ги получавам, и да ги раздавам. Не съм от тия хора, които, като са канени на рожден ден, имен ден, десета годишнина от сватбата, десета годишнина от развода и дори само на комшийско гости, ще отнесат какъвто и да е подарък, колкото да мине номерът. От мен няма да получите комплекта лъжички за чай, който ми беше пре-подарен от една приятелка (а тя вече не ми е приятелка по разбираеми причини!). Нито пък книга от личната ми библиотека, която изглежда най-малко четена. Вместо това очаквайте персонализирани подаръци: за послушните домакини – непослушни вибриращи играчки или някое парфюмче (ама не от “марковите” за 9.90), за по-симпатичните и необвързани младежи – бутилка “Курвоазие” (с пожелание да си го пием заедно, гушнати на дивана), а да зарадвам
12-годишните момиченца, които са ме догонили на ръст, ми е най-лесно, защото роклите от детския отдел на Mangо за подарък мога да ги пробвам на себе си.
Разбирате сега защо всички се надпреварват да ме канят на всякакви събития и ме гледат в ръцете.
Но и аз, въпреки своя перфекционизъм, не съм застрахована от гафове.
https://mamamia.bg/izvan-gnezdoto/funktsiya-i-upotreba-na-sgafenite-podaratsi/
