Родителите ми купиха апартамента, в който живеем и досега, през (вече) далечната 1975- та година. Водеше се луксозен за времето, 100 квадрата, широк център. И въпреки че разполагахме с баня, с бойлер и вана, всяка неделя, без изключение, майка водеше мен и сестра ми в градската минерална баня.
За нея къпането в домашни условия не беше достатъчно сериозно и истинското хигиенизиране можеше да се извърши единствено там. Отначало мразех да ходя в банята и единственият начин, по който майка можеше да ме подкупи, беше, ако ми обещае, че след като ми изжули до червено кожата с кесе, ще ме остави да се поплицикам в малкото басейнче с топла минерална вода.
С течение на времето обаче свикнах със специфичната миризма на сяра, гледката на бабите, които поливаха побелелите си глави с канчета, и присъствието на теляка, задължително облечен с бяла престилка. 30 години по-късно банята вече е ужасно скъп и претенциозен спа-център (от плуването в чийто басейн обаче някои хора се оплакват че хванали не само гъбички, ами цели крокодили!).
В коя друга баня се къпе напследък Вучето разберете на https://www.chr.bg/komentar/gradskata-banya-e-golyam-kef/
