Year: 2018

“Хайде стига вече с този песимизъм, Вуче, вземи напиши нещо жизнерадостно!” Така ми каза преди време моята редакторка и понеже аз не съм някой самозабравил се, обидчив писател-егоманиак, винаги се вслушвам с две уши в критиците и, ако критиката не е в разрез с кодекса ми на мислене и поведение, се опитвам да я удовлетворя. И ето, правя го и сега.  Поседях малко в пълна тишина, чудейки се как започва една статия с жизнеутвърждаваща тематика. И понеже нищо не ми идваше наум, реших да си открадна едно изречение на Франсис Бейкън,…

Ако трябваше да напиша наръчник за оцеляване при форсмажорни обстоятелства на българи,  изпаднали в затруднено положение в Норвегия, може би един от съветите ми щеше да бъде…  да нарушат закона. Едно сериозно криминално деяние би им гарантирало поне десетина години безпроблемно пребиваване в страната. Е, разбира се, няма да се водят свободни граждани, понеже де юре ще бъдет в затвора, но де факто животът им ще бъде… поп-фолк! Става въпрос за затвора Бастьой. Той се намира на едноименния остров с площ 2,6 кв. км. и безспорно е най-доброто в света място…

Аз съм на 25, много съм красив и разхождам скъпи дрехи по модните подиуми. А да, и също така разполагам с 3 милиарда долара. От тате са ми. Кой съм аз? Едва ли ще излезете победители от този тур на играта “Познай кой съм аз”, защото името на Гюстав Вицьое доскоро беше все още неизвестно отвъд границите на родината му Норвегия. Как стана така, че изведнъж се заговори за младия “рибен барон”, както го наричат в норвежките медии? На първо място идва рибата. 2018-та се оказа година, в която цените…

По традиция съм предколедно депресирана, а като се депресира човек, покрай самочувствието и настроението, му падат и критериите. Затова си казвам: „Какво пък толкова, ако ще се депресирам, ще го направя както трябва. Сред семейства с деца и в бълбукащ басейн с минерална вода, който лекува артрити, бяло течение и псориазис!“ И понеже временно съм заменила по скандинавски чистоплътната зима в Копенхаген с “България отново в зимен капан”, се оставям в ръцете на двама видимо по-малко депресирани от мен приятели да ме натоварят сред пътните чанти на задната седалка на…

Първото лице, използвано в заглавието на тази статия, е подвеждащо, защото по-нататък няма да стане дума за терзанията и съмненията на авторката относно собствената й сексуалност (макар че и тя е имала своите експериментаторски периоди през годините на късното юношество). И ако въпреки така поднесената информация, продължаваш да четеш нататък, значи става дума за теб. Честито, понеже да, най-вероятно си лесбийка. Разбира се, едно подобно прозрение не трябва да те стряска и да те хвърля в смут. Не трябва и да си мислиш, че мамиш приятеля или съпруга си, щом имаш…

И е изтощително, казвам ви! Всички тези приказки за това как да си майка било работа на пълен работен ден са врели-некипели. Опитайте да сте орторексичка поне за една седмица и тогава ще си говорим за трудова ангажираност. А аз съм такава от ГОДИНИ. Не че се оплаквам, напротив. Гордея се с постиженията в попрището, което съм избрала, а и освен това смея да се считам за един от пионерите в тази сфера в България, което ме прави специална до известна степен. Така де, аз съм орторексичка отпреди да се…

(…) Разказът, който следва, е 100 процента автентичен, надлежно документиран от самата мен с помощта на модерни записващи устройства – обратната страна на рецептурник и химикал. И така, мястото е кръчма малко извън центъра на града, в която основното меню е сръбската скара, киселото зеле и бобът с лютеница. В късните следобедни часове на деня кръчмата логично е полупразна – освен нашата, са заети само още две маси. На едната до прозореца има три деца с едър кокъл, които нагъват вратни пържоли и хляб. А на съседната до нашата с…

Ако четеш това, най-вероятно се самоопределяш като хетеросексуален индивид от мъжки пол, който обаче е много по-широкоскроен от момчетата, с които ходи на мачовете на ЦСКА. И най-вече в сравнение с Цецо, който е толкова задръстен, че веднъж, като го спря една полицайка на пропускателния пункт  Владая, я попита дали не е стриптизьорка, която се прибира от ергенско парти. Само че ти не си такъв! Ти не мислиш, че жените не трябва да пилотират самолети и че не ги бива да сменят спукана гума. Нямаш нищо против Истанбулската конвенция, пиенето…

Тук ще стане дума не толкова за изконното право на човек да има своите пороци, колкото за правото, което българинът (както и белогвардеецът, есесовецът и севернокореецът) обича да налагат. То няма нищо общо с римското право, не се разпростира на хиляди страници и на практика не се практикува в общества, за които легитимността, позитивността и справедливостта  на правото са от особена важност. Затова и правните норми са изградени така, че да се разглеждат не толкова като закони на свободата, а по-скоро като закони на принудата. Lex punit maioris minoris etatis.…

Много модерно стана напоследък да се правят телевизионни репортажи не само за колонии от белгийски заселници, възродили с присъствието и пенсиите си пустеещи родопски села, но също и за български емигранти, които, въпреки че са преуспели в чужбина, се връщат “към корените си”. Защото България имала нужда от тях. А и както каза в едно интервю един от братята Аргирови, доскоро изгнаник в Норвегия, София вече е заприличала “на нещо европейско” и човек не трябва да ходи чак до бензиностанцията на изхода за Перник, за да си купува западни бонбони.…