Year: 2018

Забелязвам напоследък една банално-декларативна тенденция при народните брожения в страната ни. Явно е станало много модно кой за каквото се сърди на правителството, на Бойко, на някоя държавна комисия по нещо си, на злите акушерки в болница Х и прочее, да заплашва, че ще напусне България. В репортаж по новините показаха детенце, което държи плакат със заплашително-умолителното “Не гонете тате в чужбина!” Баща му може и да напусне България, но във всеки случай и в чужбина едва ли ще му цъфнат налъмите. Първо на първо, за да заживее човек в…

Един от най-любимите ми вицове за всички времена е следният: Седят момче и момиче на пейка в парка и се гушкат. “Мило, боли ме ушенцето,” казва тя. “Дай да го цункам и ще мине,“ любовно предлага услугите си кавалерът. Мляс. “Ах мина ми! Ама, мило, боли ме и коленцето,” продължава да се лигави момичето. “Дай да го цункам и ще мине, “ казва той, определено заинтригуван от сексуалната игричка. “Милооо, боли ме оченцето.” И така нататък. На съседната пейка седи пенсионер, който не е спрял да наблюдава случващото се между…

Колкото и разгулно, егоистично, феминистко, неконвенционално и просташки да живее една жена, която и дума не иска да чуе за деца и “живели те щастливо до края на света”, все ще се намери някоя бременна приятелка, която да я прикотка в мрежите на семейните и балкански традиции с умолителното: „Ама нали ще дойдеш на погача на бебето? Моля теееее“. Казваш “да”, понеже я гледаш, че е много бременна и се поти постоянно и, отгоре на всичко, й се пуши и й се пие водка, та две не види, и просто…

Нямам навика да се замислям върху малоумните текстове на повечето любовни песни, понеже са пълни с тъпи фрази като това кокетно откровение на Шакира в парчето й Whenever, Wherever: “Lucky that my breasts are small and humble/ So you don’t confuse them with mountains” (“Блазя ми, че гърдите ми са малки и скромни, за да не ги сбъркаш с планини”). Обаче вчера, докато се возех на задната седалка на едно такси, се заслушах в хита на Уитни Хюстън и Енрике Иглесиaс от 1999 г., който вървеше по радиото. В него…

Сигурно сте чували термина „обсесивно-компулсувно разстройство“. И не, не става дума за чревно разстройство, заради което, плувнал в пот, броиш като обезумял оставащите автобусни спирки. Ако не в реалния живот, то поне сте се натъквали на проявления на това разстройство в психо-трилърите, в които бъдещият убиец си мие ръцете с антибактериален сапун през 20 минути или включва и изключва нечетен брой пъти осветлението при всяко влизане във всекидневната. После убива някого и за известно време забравя да си мие ръцете или да святка лампата, защото е прекалено зает да се…

Да поговорим “право, куме, в очи” за това защо мъжете изневеряват. Въпреки, че по първични полови белези аз съм момиче, по начин на мислене съм по-скоро момче. Мъжкарче, един вид. Това не ознчава, че искам си сменям пола, за да престана да сеепилирам и да почна да си бръсна лицето. Просто имам уникалната дарба да знам какви мисли минават през главата на всеки един мъж в дадена ситуация. Умея да разшифровам не твърде сложните, да си признаем, алгоритми на мотивите, предхождащи действията им, а и в много случаи знам какво…

„Оная работа на мъжо требва като си я фанеш с едната ръка, па и с другата и да остане отгоре!“ Тази класическа в своята непреходност констатация, изречена от баба Вили – готвачката от Брусарци, ми я напомни вчера един приятел, който спонтанно беше решил да отскочи за една домашна вечеря, осветена от анти-тютюневи чаени свещи и полята с мастика. Не си спомням ясно по какъв повод той спомена баба Вили, но този цитат ме накара да се замисля по една тема, която отдавна ме напъва отвътре да засегна в блога…

Защо, по дяволите, има книга с 50 рецепти за 30 минути на Джейми Оливър, а няма книга с 50 начина да се самоубиеш за 30 секунди! Тъкмо когато си задаваш този фундаментален въпрос, на помощ се притичват медиите и ти поднасят на тепсия богато блюдо от ВИП самоубийства, от които да избираш. Начинът, по който бяха отразени скорошните самоубийства на шведския диджей Авичи, кулинарния гуру и телевизионен водещ Антъни Бурдейн и на модния дизайнер Кейт Спейд, а сега и смъртта на модела Зомби Бой, повдигна някои сериозни въпроси относно взаимовръзката…

В добрите стари времена, когато аз, сестра ми, приятелчетата от махалата и още милиони незнайни, вече оплешивели мъже и сбръчкани жени, сме били още невинни деца, всичко май беше ясно що се отнася до половата идентичност. Имаше само два типа банди – момчешка и момичешка. И въпреки че през цялото лято, от юни до септември, всички карахме колела по къси панталонки, играехме на “Апаши и стражари” и гледахме италиански уестърни в лятното кино, наесен в училище всичко си беше както винаги. Момичетата си връзваха косите на две опашки, а момчетата…