(…)
Не си спомням къде за първи път чух народното прозрение, че българинът най-много го е страх да не настине и да не се мине, но предполагам, че е било от някой циничен възрастен, който се е опитвал да ми обясни каква е логиката да преядеш, само защото някой друг плаща. Няколко десетилетия по-късно самата аз вече съм циничен възрастен (българин!) и дори да не съзнавам, понякога правя неща, от които на практика нямам полза, само мотивирана от мисълта ДА НЕ СЕ МИНА. В мола си взимам от безплатните рекламни списания, които после изхвърлям, без дори да съм разгърнала. Ако в хотела няма единични стаи и ми дават стая с две легла, лягам и на двете. Бих си отнесла вкъщи дори автомобилна гума, ако някой ми подари или си намеря на пътя, макар че нямам кола. Когато си купя самолетен билет за 200 евро и после видя, че за следващия ден цената е на половина, плача като бебе. Защо? Защото съм се минала!
Така че на първо място в моя списък се класира страхът на българина да не се мине.
Кои са другите страхове на сънародниците на Вучето разберете тук: https://www.chr.bg/komentar/mechkite-ot-koito-balgarinat-se-strahuva-dori-i-bez-da-hodi-v-gorata/
