Аз не съм задник, мрънкало и комплексарче. А не съм такава, понеже, докато растях, нашите отрано ми дадоха да разбера, че не всичко в живота ми is going to be OK.
Майка и татко винаги са ми казвали в прав текст какво се случва: шамар за наводнената кухня, целувка за добро утро, 20 целувки без причина, подарък за Първа пролет, смъртта на дядо, “пак ще те оперират”, нямаме пари, подаряваме ти коте, котето умря, сори, ето ти друго коте, не бива да тичаш, майка ти пак заминава за 100 години в Америка и ще трябва да спиш сама… А е ужасно да си на седем и да трябва да спиш сам в тъмното, когато бялата акула на Стивън Спилбърг може всеки момент да доплува и да ти отхапе ръката.
Съгласна съм донякъде, че трябва да спестяваме на обичните си хора някои истини, но замисляме ли се изобщо колко кофти може да бъде ефектът в по-далечна перспектива?
Американците имат един израз: to sugarcoat things. Буквално означава да покриеш нещо със захар. Метфоричното му значение обаче, изобщо не е “сладко”. Означава да правиш кофти неща да звучат или изглеждат привлекателни. А ние това и правим с наследниците си.
https://mamamia.bg/v-detskata/lazha-te-hlape-zashtoto-te-obicham/
