Макар че не е особено здравословно една нация да се сравнява с друга, българите постоянно го правим. В зависимост от контекста на разговора, т.е. дали се възмущаваме от себе си или от другите, последните ги слагаме в две основни категории: “Няма да ги стигнем никога” и “Ма̀ни ги тея, гола вода са!”
(…)
Една от нациите обаче, които успях да опозная доста добре през годините, е шведската. Мога да разпозная швед (но не и ако е от тези по-новите, които сe казват Тарик Салех или Набил Бахоуи) дори само по кихането. Това качество обаче, не е достатъчно, за да бъдеш приет добре и да живееш безпроблемно в страната им.
Нито пък е достатъчно да спазваш основните правила за поведение в обществото им като, например, да не споменаваш финския хокеен отбор, да си рециклираш боклука в 12 отделни контейнера и винаги да поставяш разделителя на лентата в супера между своите покупки и тези на клиента след теб. Понеже така е учтиво, така е прието.
За да сравня, или по-скоро за да различа, нас от тях по възможно най-малко болезнения начин, ще посоча фразите, които са абсолютно недопустими да бъдат казани в присъствието на швед, и техните български, само че приемливи, алтернативи.
