Настоящият текст се базира на личните записки на оторизиран преводач от реално проведени полицейски разпити на български граждани, престъпили закона, в полицейското управление на град К., Норвегия. Заради конфинденциалния характер на преводаческата професия, имената на участниците, както и друга информация за тях, умишлено не е спомената.
22 август (миналата година)
– Зрррррр.
– Да?
– Аз съм Ранхилд от преводаческото бюро.
– Да?
– Ще можете ли да поемете превод от български език утре, между 12 и 14 часа? Разпит в полицията.
– Момент да проверя дали съм свободна. (Разцъквам си календара с ангажиментите на телефона.) Става, свободна съм, ще дойда.
– Чудесно.
Хванали са на летището наше момче с два презерватива с наркотици в стомаха. Казват ми, че е изхвърлил единия и сега чакат да изкара другия. От стрес обаче се запекъл и се мъчел вече втори ден. Госпожа, вика ми, кажи им да ми дадат круши, кисело млеко̀ и некаква супичка, за да ускорим процеса, че ше пукна. Полицайката го пита как се е сдобил с наркотиците.
– Както си се разхождах из Рим и седнах да си почина на Испанските стълби, ме заговори един негър. И станахме приятели. Пихме биричка, а после как неговата дрога се е оказала у мен, нямам представа.
Още престъпници хващаме на: https://www.chr.bg/zhalta-knizhka/ot-mestoprestaplenieto-norvegiya-iz-zapiskite-na-edin-balgarski-prevodach/
