Добри Войников пише стиричната пиеса “Криворазбраната цивилизация” през 1871 г. В нея се осмива начинът на възприемане на чуждестранните модни тенденции и нрави. И макар че обсъжданите в пиесата проблеми са вълнували тогавашните възрожденски деятели, на мен ми се струва, че век и половина по-късно нещата не са се променили кой знае колко по отношение “отражението на самата същност”.
Разбира се, сега вече сме много повече патриоти. Вярно, Фейсбук патриоти, но пак се брои. Скъсваме се да рецитираме “Аз съм българче”, да се женим в народни носии и да си татуираме лицето на Левски на предмишнци и подбедрици. Същевременно обаче сме си все същите тъмни балкански персонажи, стаили в себе си копнеж да се поцивилизоват, за да бъдат “като нормалните хора”. Тоест като западняците. Обаче въпреки че караме беемвета и тойоти, имаме си “лоши момчета и момичета” на хип-хопа, а племенниците ни от Милано ни учат как да перем с капсули 3 в 1, цивилизацията някак все още не ни се получава напълно.
Причината: прекалено много претенция, прекалено малко култура.
Аз, признавам си, съм от тези хора, които не само обичат да мрънкат, когато нещо ги дразни, но и взимат своевременни мерки, за да не ги дразни повече. Погледът ми е лакмусова хартия за нередностите, които ни заобикалят, а действията ми – в унисон с по батмански справедливите ми каузи. Ако обаче можех да си избера кой супергерой да съм, нямаше да избера нито един от тези на Марвел. Щях да си измисля мой собствен. Ще се казва Антипростачко и определено няма да ходи облечен с латексов чорапогащник.
Какви прояви на анти-цивилизационно поведение ще покрива длъжностната характеристика на Антипростачко разберете тук: https://www.chr.bg/komentar/izvinete-kade-vi-e-tsivilizatsiyata/
