Когато в утрото на 24 май 73-та година майка ми започнала да ражда, баща ми, учителят по физкултура, минавал на задължителна манифестация по централните улици на града. Така че нямало как да виси с кутия размекнати бонбони “Амфора” пред вратата на родилното, пристъпвайки нервно от крак на крак, в очакване да се роди второто му дете. Аз. Животът и делата ми до този момент не са нито толкова забележителни, нито пък толкова вдъхновяващи, че да накрат хиляди хора да започнат да рисуват икони и да осиновяват сираци. Не очаквам Оливър…