Седим с племенника ми Тони един срещу друг на масата и се гледаме втренчено. Не, това не е покер, нито играта “Който мигне пръв изгаря”. Това е изпитание на волята. Неговата. Хванали сме се на бас, че ако успее да издържи половин час, без да си погледне таблета, ще трябва да му купя нещо над 50 лева за първи юни. Ако не издържи, ще му купя нещо под 50 лева. Вглеждам се в присвитите на цепки очи на Тони и си мисля хем колко го обичам, хем как искам да…
Вучето разфасова детството на днешните деца
