Седим с племенника ми Тони един срещу друг на масата и се гледаме втренчено. Не, това не е покер, нито играта “Който мигне пръв изгаря”. Това е изпитание на волята. Неговата.
Хванали сме се на бас, че ако успее да издържи половин час, без да си погледне таблета, ще трябва да му купя нещо над 50 лева за първи юни. Ако не издържи, ще му купя нещо под 50 лева. Вглеждам се в присвитите на цепки очи на Тони и си мисля хем колко го обичам, хем как искам да му обърша един шамар, защото ме е яд на него. А ме е яд, защото, въпреки че е едва 11-годишен, вече е по-възрастен от мен и понякога се държи така, все едно е дядо ми.
– Още шест минути! – съобщава той с равния тон на квестор на изпит.
– Знаеш ли какво, – казвам аз и се размърдвам. – Предавам се. Няма смисъл да се играе с теб. Тъпо е. Ще ти купя каквото искаш.
– Йес! – тържествува Тонката и се навежда през масата, за да обвие ръце около шията ми. – Нали знаеш, че ти си ми любимата леля?
Малък подмазвач! Все едно пък има друга леля…
Казвам му, че само с краката напред ще ме вкара в магазин за играчки, затова, ако ще иска някаква нова конструкторска тъпотия, ще му я поръчам по интернет. Докато браузваме в сайта на “Лего” в търсене на нови артикули, с леко озадачение забелязвам как Тони пропуска Ninjago Буреносния и Killow срещу Samurai X. Вместо това си харесва розово-лилаво комплектче под името “Арт кафенето на Ема”.
На мен лично ми изнася, понеже кафенето е с около 30 евро по-евтино от нинджагото, а пък майка му да му мисли, ако детето е тръгнало да става джендър.
Цъквам на “Buy now” и вкарвам данните от кредитната си карта.
– Мерси, лелче, много си яка! – възкликва племенникът и удовлетворен и окрилен от новата придобивка, отива да си играе с таблета, да си пъха царевичен снакс в носа, да гледа клипове с ММА бойци или каквото там прави, докато расте и се трансформира в познатото от плакатите преди 30-40 години години “бъдеще на България”.
Въпреки привидната фриволност и лекота, с която децата ни минават през годините на своето израстване, няма как да не се замисля колко всъщност е отговорно в днешно време да си дете, натоварено със задачата да стане “бъдещето на България”. И как не! Ето на, и един Делян Пеевски някога като дете е бил нарочен за “бъдеще” и сигурно даже е участвал в асамблеята “Знаме на мира” с музикално изпълнение на ксилофон или рисунка с тебешир на паважа. Ама вижте какво стана впоследствие…
Въпреки това, което всички твърдят, а именно, че напредъкът в технологиите е улеснил многократно живота на подрастващите и вече не им се налага да четат книги и енциклопедии, за да им се отварят врати и прозорци към света, животът на детето днес не е това, което беше, а е в пъти по-труден!
Защо е така разберете на https://www.webcafe.bg/lifecafe/zhivotat/id_1085489526_Detstvo_moe_za_men_taka_e_vajno
