NB! Тази статия не беше одобрена от редколегията на медията, за която пиша, затова я публикувам тук в пълния й текст.
Като един отявлен защитник на LGBTQ правата и човек със забележителен брой приятели, “минали под дъгата”, през годините (а напоследък и доста често) съм изписала хиляди редове, в които засягам теми, свързани с различната сексуалност и как тя се третира в различните общества. Разбира се, голяма част от текстовете ми се базират на сравнението между тесногръдото отношение към “обратните” на тукашните тъмни балкански субекти, главорези и простаци и прогресивното такова на гражданите на по-цивилизованата част на света. Тонът ми by default е високомерно-назидателен, а стилът ми – овалян като шницел в солидно количество сарказъм. Обичам да натяквам с обиден тон, че ето на̀, заради моите сънародници-бунаци, които по-скоро биха си пригризали ръката, отколкото да отглеждат дете-хомоскесуалистче под покрива си, съм избягала чак в Дания. Страна, в която всеки си ляга с когото си иска, без да го е страх, че ще го напсуват или потрошат капачките на колената, а гледката на двама татковци, бутащи бебешка количка в парка, се приема също толкова нормално, колкото японка с дръпнати очи.
Юни месец е и по традиция в големите градове по света се готвят да избухнат в грандиозни гей прайд купони и паради, които ще бъдат посетени от стотици хиляди, а на места дори от милиони хора. За мен, разбира се, това е поредният повод да се развихря на една от любимите си теми така, както аз си знам. Хейт до дупка за родните хомофоби.
Обаче нещо спря ръката ми. Висшият разум сякаш ми проговори. Припомних си развихрилите се напоследък спорове и конфликти около Националната стратегия за детето. А от случката с моя колега, който беше обвинен в пробутването на фалшиви новини и едностранчиво представяне на частен случай от семейното право, прераснал в международен психо-трилър с конспиративни елементи, направо ме побиха тръпки. И си дръпнах юздата. Запитах се, искам ли или не искам и мен да ме метнат като мръсен китеник в тепавицата на всенародното недоволство заради едностранчивите ми изказвания по тема, която толкова дълбоко наранява моралните и патрирхални принципи на българина? А аз дори нямам брада като Карбовски, за която да ме дърпат… Затова реших да бъда един ИСТИНСКИ журналист, да загърбя поне веднъж собствените си пристрастия и убеждения и да се опитам да видя проблема през очите на другия. Един вид да събуя удобните си кецове и да походя в обувките на онзи, който не мисли като мен, че да си гей, лесбийка, транс, би, куиър, интерсексуален е напълно в реда на нещата. А и нали още в Евангелието на Матея се казва да не съдим, за да не бъдем съдени. (Не че Библията седи на нощното ми шкафче и я знам наизуст, но счетох, че да цитира пасажи от Светото писание тук и там приляга напълно на ИСТИНСКИЯ журланист.)
За да навляза в подходящия “стейт ъф майнд”, си бих две инжекции сунгурларска гроздова (без салата) и съвсем изненадващо трансцеденталното ми пътуване в съзнанието на родния хомофоб (о, каква ужасна и крайно несправедлива дума!) започна с едно кристално ясно прозрение.
Я стига вече с тия деца и техните права! Имат си майки, бащи и баби, те да се оправят. Ние обаче трябва спешно да изковем Национална стратегия не за детето, а за ограничаване и поетапна еиминация на гей популацията в България! Даже вече виждам “скелета” на този така важен за нацията ни документ. Ето основните точки, които успях да нахвърлям наум на прима виста.
- Хомосексуалността да се върне в списъка на СЗО
Понеже успях да се убедя (най-после!), че хомосексуалността действително е болест, затова от първостепенно значение е първо да се ограничи нейното по-нататъшно разпространение на територията на страната. Учените може и да твъдят, че да си гей е генетично заложено и не зависи от външни, социални фактори, но ние не сме тъпи, господа. И не ядем доматите с колците! Ние ЗНАЕМ, че това с генетичната предопределеност е поредната манипулация на западната пропаганда, която цели да внедри тези болни хора сред нас, за да ни промие мозъците. Затова трябва да настояваме хомосексуалността незабавно да бъде възстановена като диагноза в списъка на психическите заболявания на Световната здравна организация. И за да не сме голословни, ще поискаме експертни съвети от известни световни специалисти. Така например, сме сигурни, че в наша подкрепа ще се разпишат всички членове на Съюза на лекарите-католици в Германия с директор Геро Винкелман. Те са убедени, че това е болест като всяка друга и че гейовете могат да бъдат лекувани с методите на хомеопатията, психотераията, както и с много молитви. А щом лекари го казват, кои сме ние, че да им възразяваме!
2. Да почерпим челен опит от другите страни
НИЕ НЕ СМЕ САМИ! За правотата на нашите виждания и легитимността на нашите намерения да изкореним хомосексуализма от обществото веднъж завинаги говори недвусмислено фактът, че еднополовите връзки са криминализирани във…внимание!…цели 72 страни по света. От общо 195 държави, направете си сметка колко голям процент е това! Освен че можем да се опрем на законодателството в тези страни, за да изготвим наш законопроект за криминализиране на хомосексуализма, бихме могли да почерпим и много свежи идеи как да се справим с гейовете на родна почва.
В малкото, но преливащо от петрол кралство Бруней в Югоизточна Азия, например, отдавна прилагат строги анти-гей закони. Сексът между мъже се наказва с пребиване до смърт с камъни. На лесбийките им се разминава по тънката лайсна – ако ги хванат, отнасят само 40 камшика. В Уганда е горе-долу същото. Там дори и пресата съдейства на държавата в разобличаването на прикритите гейове. През 2014 г. популярен таблоид публикува списък на Топ 200 на хомосексуалистите в страната. За по-нататъшната съдба на тези хора таблоидът запазва мъчание, вие може и сами да се досетите какъв обрат е взела тя.
Дори в страни като САЩ и Русия, където законът не забранява изрично да си обратен, съществуват нагласи, заради които голям процент от гейовете не смеят да си покажат носа навън. И за разлика от нашите сънародници, които дръзват да изразяват анти-гей мнения само под псевдоними в разните форуми и социални медии, хората там не мълчат от страх да не бъдат обвинени в дискриминация и политическа некоректност. Само преди няколко дни, например, кметът на град Карбън Хил в щата Алабама призова от Фейсбук профила си да започне линч над гейовете. “Живеем в общество, пише кметът, в което хомосексуалните ни учат на морал, травеститите – на биология на човека, невръстните убийци – на човешки права, а социалистите – на икономика. (…) Разбирам, че звучи зле, но не виждам друг начин да отстраним проблема освенако не ги изтребим.”
Така де, стига толкова приказки, трябват и дела!
3. Да провеждаме ежегодни стрейт паради
Тези ежегодни прайдове са излишна и крайно дразнеща демонстрация на нещо, от което тези хора по-скоро трябва да се срамуват, а не да ни натрапват под формата на безвкусно, разголено облекло и лозунги с обидно, анти-християнско съдържание. Тъй като законът за момента не им забранвява да се разхождат по централните улици по прашки и с травеститски перуки, затова предлагаме да се организират паради, на които НИЕ да можем да демонстрираме с чест и гордост нашата природосъобразна хетеросексуалност. Жалко само, че не ние сме се сетили първи за това. Група консервативни граждани на Бостън, нарекли себе си Super Happy Fun America, съвсем наскоро са получили зелена светлина от градските власти за провеждането на 31 август на “стрейт парад”. Това ще бъде нещо като контрапункт на много популярния гей парад, който тази година чества своята 49-годишнина и се очаква да привлече половин милион участници и зяпачи. Като главен мотив за провеждането на стрейт парада се изтъква тенденцията хетеросексуалните да се превърнат в маргинална социална група и затова е необходимо да започнат да се борят за своите права.
Боже, накъде върви този свят, боже!
4. Да се създадат нарочни места за въдворяване и реабилитация на хомосексуалните
Ние, хетеросексуалните, не сме животни и нашето възпитание в изконните християнски ценности не ни позволява да нараняваме друго човешко същество, пък било то и злокачествен тумор в организма на обществото. Затова и няма да лобираме пред законотворците ни за въвеждането на смъртно наказание за гейовете и лесбийките. Вместо това призоваваме да се изградят специални центрове, където да бъдат въдворявани хомосексуалните с цел лечение и превъзпитание. Предвид факта, че изпълнението на един такъв проект ще изисква дългосрочно планиране, много ресурси и инфраструктурни промени по общини, предлагаме на първо време за целта да се използват вече съществуващи съоръжения. Например, резерватът за мечки в Белица, по-известен още като “Парк за танцуващи мечки”! Разпростиращ се на площ от 120 хиляди кв.м. площ в местността Андрианов чарк на 12 км от Белица, мястото е изключително подходящо да приеме първите си заселници и надзорно-андимистративен персонал. Вярно, от организацията “Четири лапи” може да негодуват, а Бриджит Бардо сигурно ще пропищи целия свят, ама в крайна сметка кой е по-важен: мечката или човека? И после, тия стари, драгливи мечки никому няма да снесат яйца, така че защо изобщо се хабят толкова ценни средства, за да се поддържа живота и благосъстоянието им! От друга страна обаче, предоставяйки терен с такива прекрасни природни дадености на болните хомосексуалисти, че прочуе нашата малка нация по света заради хуманното й отношение към хората в неравностойно положение.
И тук като че ли идеите ми се изчерпват. Засега! Признавам, че се чувствам възродена, удовлетворена и въодушевена. Признавам също, че прекалено дълго време съм живяла в заблуда и съм крила главата си като щраус в… не точно пясъка, но, да кажем, в студената асфалтова смес на настилката пред блока, и съм отказвала да разбера защо толкова много мои сънародници заклеймяват хомосексуалността и държат децата си на безопасно разстояние от гейовете. Но сега, когато, заради повика и изискванията на ИСТИНСКАТА журналистика, отворих очи за истината, разбрах, че има светлина в тунела и че трябва да продължаваме да се борим срещу деморализиращите и деструктивни ефекти върху обеществото ни на тази “модерна” болест, хомосекуалността.
И така до пълния успех.
