“Ние тичахме, и тичахме, и тичахме. Без да спираме, без да се обръщаме назад. И тогава стигнахме до ръба на скалата, откъдето вече нямаше накъде да продължим. Казах на Виляр, че трябва да скочим, но той се забави, поколеба се. Аз обаче скочих. Тялото ми удари водата в секундата, когато онзи застреля брат ми в главата.” През лятото на 2011 г. Торье Хансен е на 14. Родителите му разрешават да отиде на летния лагер, организиран от Работническия младежки съюз на остров Утьоя на около 50 км от Осло, само защото…
22/7:Вучето разказва какво се случва днес с оцелелите от масовото убийство на о-в Утьоя
