“Мистерията на любовта е по-голяма от тази на смъртта”.
Казал го е, сякаш е имал предвид себе си, може би най-филиграният в изказа си, ироничен и безкрайно симпатичен представител на британската литература. Обичан или презиран заради откритите си прояви на хомосексуалност и пиперливото си чувство за хумор, Оскар Уайлд (1854-1900) е творец, чиито творчество и живот е много трудно да бъдат побрани от един профан на перото като мен в анорексичните две хиляди думи.
И да, понеже това е невъзможно, ще направя опит да осветля един-единствен аспект от невероятно вълнуващия му живот. Първо, защото става въпрос за една катаклизмична, крайно скандална и предварително обречена на разочарование, болка и провал love story, която заслужава свое собствено място в световната галерия на най-великите любови за всички времена. И второ, защото… ами просто толкова си мога.
Ще започна разказа си за тази невъобразима любовна история отзад-напред.
На 31 януари 2017 г. повече от пет хиляди мъже, осъдени заради различната си сексуалност в Англия и Уелс, получават посмъртна реабилитация по Закона на Тюринг. Един от тях е Оскар Уайлд. Милионите му фенове по света само могат да се надяват, че все отнякъде той надзърта надолу, към нас, простосмъртните, и с грациозна превзетост поднася копринена кърпичка с извезаните си инициали към носа си преди да възкликне: “Доживях някой да ми се извини, задето всички други са свине!”
Но за да разберем как се стига дотам, че името на великият уелсец се озовава в списъка на помилваните по този закон, трябва да направим един гигантски скок назад във времето.
И ето ни в година 1891.
Оскар Уайлд среща младия лорд Алфред Дъглас в прекрасното архитектурно бижу на северната френска провинция Руан. Дъглас, когото всички назовават на галено Боузи, е на 21 и е студент в Оксфорд. Талантливото (както много хора твърдят!) поетче вече е препрочело цели 14 пъти “Портретът на Дориан Грей” и си мисли, че познава творчеството на новия си познат из основи. По това време “новият познат” е вече утвърден драматург, женен, с двама сина. Но само когато зърва Боузи Дъглас, на секундата забравя и за съпругата, и за децата, и за литературните заслуги. За Бога, забравя дори, че пие следобедния си чай с две вместо с три бучки захар!
А ето как се развива по-нататък тази унищожтелна за Уайлд, в буквалния смисъл на думата, връзка : https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/oskar-uajld-i-alfred-daglas-lyubov-kato-po-tekst-na-abba-zavarshila-kato-kontsert-na-merilin-mensan/
