Ако един ден животът ни раздели
и ти умреш далеч от мен,
няма да има значение дали си ме обичал.
Защото и аз ще съм мъртва.
Вечността ще бъде нашият пристан –
в синевата на отвъдното,
в рая, където проблемите не съществуват.
(„Химн за любовта“, Едит Пиаф)
Любовта им не е младежка заигравка, нито пък е първата в живота им. Пътищата на двама зрели хора се преплитат за кратко, когато и двамата са на върха на професионалната си кариера. Но дори това кратко се оказва достатъчно дълго, за се случи неизбежното между тях, а именно – влюбването. Последвалата любов е дълбока, сериозна, ненаситна; любов, продължила колкото мах с крилото на птица, но която завинаги ще се помни. Любовта между “врабчето” с гигантски глас Едит Пиаф и гигантът в бокса с душа на врабче Марсел Сердан.
Марсел преди Едит
Също като много други деца, родени от европейски родители-преселници във френски Алжир, и към малкия Марсел (р. 1916 г.) се обръщат с нарицателното “pied-noir” (буквално: черни крака). Когато семейството се мести да живее в Казабланка, Марсел се запалва по бокса и първите му треньори виждат в хлапето голям потенциал. Техниката му е нестандартна и ефективна: както се движи пъргаво напред, размахва на пръв поглед сякаш безцелно ръце в посока на противника, но точно в това се крие елементът на изненадата. Неестествено малката му глава пък изглежда като механизирана гумена топка, която по магически начин успява да избегне противниковите удари.
През първата част на професионалната си кариера си Сердан, която започва на 18-годишна възраст, се боксира изключително в Северна Африка и прави забележителна серия от 47 поредни победи, макар и срещу сравнително посредствени противници. Към многобройните си титли на шампион на Франция, той прибавя и европейска такава през 1939 г., когато нокаутира Северио Туриело в Милано. Втората световна война натиска копчето за пауза на спортните му амбиции. Сердан се връща в Мароко и се записва в армията. Когато войната свършва и Сердан (когото наричат “Мароканския бомбардир”) подновява кариерата си, американците вече са му хвърлили око и се чудят как е възможно боксьор от такава класа все още да не се е бил за световната титла.
Тази грандиозна несправедливост е поправена на 21 септември 1948 г., когато в залата “Рузвелт Стейдиъм” в Джърси, шампионът в среднотежка категория на Франция и Европа се изправя в мач за световната титла срещу Тони Зейл. Сердан побеждава три години по-възрастния от него претендент и вече двукратен световен шампион Зейл с нокаут в 12-ия рунд. Когато това се случва, “Бомбардира” все още не подозира, че тепърва му предстои най-важният мач в живота: срещата със звездата на френския шансон Едит Пиаф. Годината е 1948-ма, Марсел е на 32, Едит – на 33.
А ето какво се случва по-нататък: https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/edit-piaf-marsel-serdan-lyubov-zavarshila-v-oblatsite/
