Никога не съм била привърженик на импотентния дискурс относно поколенческите разлики. “Ние едно време бяхме такива, пък виж ги днешните млади как се излагат.” Моля ви се!
Всяко поколение е сган от невъзпитани непрокопсаници в очите на предходното. И това е напълно в реда на нещата, просто така работи еволюцията. Само че към днешна дата май нещо сериозно се е прецакало в цялата еволюционна схема, понеже “днешните млади” не просто се излагат като правят дребни магарии и слушат “лоша” музика на инат. Излагат се страховито.
Новите деца не се гонят по прясно асфалтирани алеи (защото вече не е модерно дори да се ходи, пък камо ли да се играе на гоненица!), нито пък рисуват с тебешир на тротоара ухилени човечета с клечести крака и ръце в стилистиката на “Знаме на мира”.
Те са сладки, умни и любезни, но само в домашна среда и най-вече когато техните имат гости. Или иначе казано, когато тече работното им време на деца на “нек’ви” родители. В свобоното си време те са различни. И са по-страшни дори от Клоуна на Стивън Кинг. Когато ги видя – на детската площадка, в парка или когато “само се мотаят” – по дължината на целия ми гръбнак пролазва тръпката на Ужаса.
Защото летните им игри понякога са по-странни и от епизод на Stranger Things…https://www.webcafe.bg/lifecafe/zhivotat/id_1284032793_Fantastichni_(maloletni)_jivotni_i_kade_da_gi_namerim
