В навечерието на Новата 2016-а година в полицията в град Кьолн са регистрирани серия от сексуални посегателства срещу жени, събрали се да посрещната новата година на централния площад. Според показанията на очевидци и полицейската сводка извършителите са многочислена група мъже от арабски и североафрикански произход. Този безпардонен и дързък престъпен акт шокира не цяла Европа, но най-вече страните, които, също като Германия, тогава бяха в апогея на своето гостоприемство и прилагаха без мисъл за последствията политиката си на отворени граници. Как и защо това гостоприемство в последствие прие размерите на бежанска криза е ясно на всички Един по-малко коментиран проблем, свързан с кризата обаче, е как тя се отрази върху безопастността на жените в собствените им страни.
Ако оставим настрана циничната насмешка, с която често коментираме безскрупулното поведение на кастата на “ощипаните моми” и самозабравилите се активистки на #MeToo, всъщност ще остане истинският проблем. Разсъблечен от срама, преструвките и мълчанието. И ако има нещо, което активистите на #MeToo успяха да направят както трябва , то е да обърнат внимание на обществеността и най-вече на политиците върху това кога “не” означава “не”, а не е просто евфимизъм на “аз не съм лесна, но ми се иска” и “устните ми казват едно, но дрехите ми твърдят друго”. Швеция стана една от първите страни в света, в която през май миналата година парламентът гласува закон, който задължава и двете (или повече!) страни да изразят изрично съгласие за осъществяването на действия от какъвто и да е сексуален характер, за да бъдат те законни. Фактът, че през предходната година 7000 души са подали оплакване за изнасилване, се оказва главният аргумент за изковаването на подобен закон. Според скорошно проучване на Шведската агенция за сексуално здраве, направено сред 50 хиляди граждани, 42% от шведските жени и 9% от мъжете признават, че са били обект на сексуално посегателство. Шефката на агенцията Луизе Манхаймер казва, че подобни цифри говорят за сериозен обществен здравен проблем и че трябва да се сложи край на този вид поведение.
Само че извинете, госпожо, значат ли тези цифри също така, че шведите напоследък са станали суперпотентни или има някакъв друг, външен фактор, който “разваля” статистиката?
През миналата година, две седмици преди парламентарните избори, с които се очаква да се решат наболели проблеми, свързани с имиграцията и интеграцията на чужденците, са обнародвани резултатите от национално “преброяване” на осъдените за изнасилване между 2012 и 2017 г. На бял свят излиза информация, която според много е показателна за причините, довели до нарастването на броя на сексуалните посегателства през последните години. Така например, става ясно, че 58% от осъдените изнасилвачи са родени в чужбина като най-много са родените в страни в Близкия Изток и Африка. 40 процента от тях са пребивавали в Швеция по-малко от година преди извършване на престъплението. Повечето от 843-мата изнасилвачи са ниско образовани или неграмотни, по време на престъплението са били под влиянието на алкохол или наркотици, а една трета от тях са били осъждани за предишни престъпления. Така изнесените данни предизвиква разгорещен обществен дебат относно Някои обществени гласове, като този на професора по криминология Йержи Сарнеки, се опитват да потушат пожара, заявявайки, че не бива да се гледа само на етническата принадлежност на попадналите в тази статистика, а трябва да се обърне внимание и на други фактори, довели до извършване на престъпленията. Повечето от тях, казва Сарнеки, идват от страни, в които социалните нагласи и отношението към жените е коренно различно от това в Швеция. Те са живели в сурова маскулинитетна среда, заобиколени само от други мъже.
Думите на професора предизвикват смущаващия въпрос: Нима трябва да очакваме, че тези “тестостеронни бомби” могат да реагират другояче, попадайки в среда, в която жените се движат сами по улиците, облечени с къси панталонки?…
През 2017 г. независимият журналист Йоаким Ламот, който отдавна работи извън лоното на традиционната медийна система, започва ново разследване: в продължение на 6 месеца той обикаля страната и посещава десетки училища, където разговаря с ученици. Проектът има за цел да хвърли светлина върху уязвимото положение, в което се намират младите момичета в мултикултурна Швеция. Изводът, до който стига, е, че главната причина те да не се чувстват в безопасност в ежедневието си, са зачестилите случаи на посегателства от страна на чужденци с бежански статут. В някои общини в страната положението е толкова лошо, че родителите на младите жени не смеят да ги пускат никъде сами и винаги ги придружават до и от училище или на футболна тренировка. Запитани защо не подават оплакване за сексуален тормоз, отговарят, че се страхуват те и семействата им да не бъдат нарочени за расисти.
И така, нека обобщим. В Швеция от една година вече функционира крайно строг закон срещу сексуалните посегателства. Заради него в момента много мъже не смеят дори да попитат някоя бременна жена в метрото дали иска да седне на тяхното място. На изборите през септември 2018 г. най-критичната по отношение на държавната политика за имигрантите партия “Шведски демократи” става трета по брой избирателни гласове със завидните 17,5%. Нито една обаче от другите водещи партии не желае да си сътрудничи с тях. Шведската полиция взима сериозни мерки за безопасността на своите гражданки по време на големи струпвания на хора на едно място като препоръчва на младите момичета да носят гривни с надпис “Tafsa inte!” (Не пипай). В социалните медии всички си падат от смях. През лятото на 2017 г. в Гьотеборг провеждат музикален фестивал само за жени. Организаторите стигат до тази идея заради многобройните оплаквания от сексуални посегателства и изнасилвания през предишните години. Впоследствие фестивалът е намерен за виновен по обвинение в дискриминация от Шведската служба за защита от дискриминация. Всичко това…горе-долу добре. Само че въпросът остава: Ще бъдат ли достатъчно ефективни тези мерки, не само за да откажат колегата от офиса от дружеско пошляпване по задника, но и да примирят две несъвместими като олиото и водата култури в името на цивилизованното взаимно съжителство?
