Точно така. Тази година съм зона, свободна от натрапници. Затова взимам със себе си само един чифт джапанки, едно парео, което да ми отива на джапанките, и бански от две части, понеже имам намерение да бъда дръзка и разкрепостена европейка и да се пека без горнище.
Взимам също и приятеля си Боби, който за кратко беше женен за една моя колежка, но от 2010-а официално е гей. Скъсал е с последния тюфлек, с когото ходеше, преди няколко седмици и казва, че ще му е по-лесно да страда на Санторини в някой бийч бар, отколкото в апартамента си, където все още намира по някой изоставен чорап на бившия в стила на Джъстин Трюдо или пиличка за нокти.
А иначе избрах Санторини понеже като първа глупачка се хванах на една реклама по телевизията.
“Къде мога да си позволя да отида с бюджет от 60 лева на вечер? Миконос? А, и Санторини!” 60 лева, ама друг път. Момичето от рекламата със сигурност получава инсулт, ако си мисли, че това е реална оферта за средата на юли. Тъкмо съм на път да се откажа и да си надуя басейна в задния двор, когато Боби се намесва. Не се излагай, вика, да му отпуснем края. Веднъж се живее.
Лесно му е да го каже, понеже е графичен дизайнер и заплатат му е 4 бона на месец. Аз обаче с моята професия не мога да си позволя да живея само веднъж и ако сега тръгна за Санторини, ще ми се наложи да се прераждам.
Лудостта обаче надделява над разума и ето ни с Боби летим на юг, все по̀ на юг и с всяка измината миля във въздуха чувствам как балансът по банковата ми карта се стопява.
Какви кризи се случват по-нататък на синьо-белия остров разберете на: https://www.webcafe.bg/summercafe/id_1361455380_Na_more_bez_gadje_detsa_kuche_i_svekarva
