Имаше някаква скорошна статистика, че всяко (или беше всяко второ?) българско семейство разполага със средно две цяло и трима роднини и/или познати, “устроени” в чужбина. Цифрата след десетичната запетая е за дете в подрастваща възраст, понеже още не се смята за пълноценен възрастен.
Тоест такъв, който изпраща пари на несретниците от фамилията, останали в България. Нищо, нека са там, нека има. Ако не са нашите самоотвержени емигранти, сега парите, които идват от тях, нямаше да надхвърлят с 300 хил. евро чуждите инвестиции у нас!
Разбира се, беге емигрантите биха имали много против да ги поставяме всичките под общ знаменател.
А и не би трябвало, понеже ние като нация сме юнайтед калърс ъф Бенетон – варираме от памидово тъмносиньото на Азис до здравословно бялото на доктор Емилова. А и по интелект и професионални постижения също сме много различни – от петокласник, спечелил олимпиада по математика в Сеул, до фриланс джебчийка в Холандия.
Обаче каквито и да са и с каквото и да се занимават, има нещо, което ги обединява, а именно, че със стоицизъм, благодарност и вяра в доброто у своите роднини, Исус и Николина Чакърдъкова преминават през изпитанието “Отпускарски август в България”.
Когато настъпи този месец, нашите хора се натоварват на боингите от всички точки на света (без Антарктида, понеже там нямаме българска диаспора, а полярният изследовател проф. Пимпирев не се брои, макар да твърди, че най-южният континент му е втора родина и даже си има ледник, кръстен на неговото име).
В зависимост от семейните конфигурации на пребиваващите за постоянно в чужбина наши сънародници, ето какво се случва, след като се изсипят на Терминал 2 и се пръснат надлъж и нашир по нашата китна родина. https://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne-go-triyat/id_24874431_Otpuskarski_avgust_v_Bulgaria_po_emigrantski
