Направило ли ви е впечатление как напоследък стана много модерно да се правят всевъзможни тъпи неща, които са на прага на човешките възможности, заради някоя възвишена кауза?
Каузата донякъде оправдава тъпотата на начинанията, ама трябва да признаете с ръка на сърцето, че няма особена връзка с главния мозък да изплуваш 50 км само с една ръка (при това другата дори не ти е ампутирана, а привързана към тялото!), за да покажеш съпричастност към съдбата на децата с детска церебрална парализа (ДЦП). Например.
Или да тичаш благотворително в кръг в един парк в продължение на 48 часа, за да събудиш у другите желание да спортуват. Плейметки си подаряват амортизираните гърди на бедстващи абитуриентки, алпинисти-вегани катерят осемхилядници, за да убедят месоядците, че да ядеш животни прави самия теб животно, a делтапланеристи прелитат над Ивицата Газа в името на мира и разбирателството между народите. Въобще навсякъде кипи благотворителност.
Добрият пример кара хората самите те да се напънат и да направят нещо величаво и достойно за всенародния възторг в името на изчезващите барбун и хамсия в Черно море или за финансирането 49-ия опит за инвитро зачеване на двойка с репродуктивни проблеми.
В един момент ми стана неудобно, че май само аз не правя нищо, за да вдъхновявам другите със силата на духа си и се замислих каква да бъде моята кауза и по какъв спектакулярен начин да я промоцирам. https://www.webcafe.bg/lifecafe/zhivotat/id_1388939107_Igri_na_glada_(za_internet)
