Когато се срещат за пръв път на снимачната площадка на филма “Slogan” през юни 1968 г., Джейн направо е погнусена от външния вид на Серж. Потръпва при мисълта, че ще трябва да си партнира с този мъж и то ще играе негова любовница. За онази първа среща Джейн Бъркин, тогава 21-годишна, сладка и талантлива английска розичка, си спомня години по-късно: “Пушеше цигара от цигара, наливаше се с алкохол нонстоп, беше суетен, високомерен, ругаеше всички, а и изглеждаше така, все едно е спал с дрехите. Което после разбрах, че си беше…
Month: September 2019
Вучето ни води в гората, където растат “дивите” деца на Дания
Антъни, остави го веднага това! Aкано е, маме, ще се разболееш! – Мария-Александра, не пипай кучето! – Майкъл, не тичай, ще се изпотиш! И още, и още звукови команди от майки-орлици огласяват паркове, градинки, детски площадки в междублоковите пространства. И как не! Та нали опасности дебнат отвсякъде: кърлежи в тревата, ексхибиционисти в храстите, улични котки със сплъстена козина и само с по едно око. А да не говорим за вечните врагове на всеки родител, загрижен за оцеляването на детето му до абитуриентската: ветровитото време и непредвидените от Гери Малкоданска в…
Вучето надниква под чаршафите на стария мръсник Чарлз Буковски
Любовта се издържа” казва Буковски с гласа на алтер-егото си Хенри Чинаски от романа “Жени”. И продължава: “Но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.” Само че Чинаски е издръжливо копеле. Може да носи и по две кофи с лайна във всяка ръка, ако се налага. Същото и с “баща” му, Чарлз Буковски – може би най-безкомпромисният циничен безобразник на съвременната американска проза. Макар да му е…
Вучето въодушевено говори за академичното септемврийско оживление в малкия град
Ура, най-после дойде септември! A това е особено важен месец за нашия академичен град, както го рекламират в преведените с “Гугъл” на английски и немски рекламни брошури. И обяснявам защо. През септември вече никого не взимат трудовак (както пееше Тодор Колев едно време), но затова пък го взимат студент. Което е чудесно, понеже лека-полека нашият малък провиницален град отново се изпълва с хора. Това пък носи приятна трансформация в цялостния урбанистичен пейзаж след мерзката лятна обезлюденост, властваща над барчета, капанчета и библиотеки. О, библиотеки ли казах? Дискотеки имах предвид, ай…
Вучето обува каубойски ботуши и разказва за любовта на двама известни кънтри изпълнители
Първият ми контакт с “порочната” западна музика беше през далечната вече 1980-та, когато за първи път поех в ръцете си плоча не с детска приказка или детелините на Лили Иванова. Държах двоен винил на концерт на живо на най-известните за времето американски кънтри изпълнители! То не бяха Уили Нелсън, Лорета Лин, Чарли Прайд, Доли Партън и… този странен мъж, облечен целият в черно – Джони. Джони who? Джони Кеш, момиче! С напредването на 80-те, интересът ми към американското кънтри замря, потиснат от влиянието на други “покварени” западни изпълнители и групи…
Вучето обяснява защо дебелите хора никога не са били на мода
“Мамо, мамо, гледай тая жена колко е малка!” Става въпрос за мен, ако не се сещате. Майката се усеща едва когато се е обърнала при призива на хлапето и погледът й невъзпитано е срещнал моя. Такива сценки, разбира се, се случват постоянно. Ако бях дебела, предполагам, че щеше да е същото. А ако бях И ниска, И дебела, със сигурност щях да се запиша за участие в “България търси талант.” Шегата настрана, да си висок колкото крак на модел на Vicotria’s Secret е кофти. Да си дебел обаче е проклятие. Без…
Вучето разкрива тайната зад Гренландския експеримент на Дания отпреди 68 години
3 септември: Qualeralik syataq naatitalerlugu10 септември: Sava siataq17 септември: Nataarnaq uutaq24 септември: Sava suppi Не, това не е програмата на кино-фестивал за алтернативни късометражни филми. Нито пък са цитати от Шекспир, изписани от някой британец с тежка форма на дислексия. Това е септемврийското меню, което предлага скромното кафене в единствената по рода си Гренландска къща в Копенхаген. Предложенията на предлаганите ястия са изписани на гренландски и включват: пържена гренландска камбала, агнешки стек, пак камбала, и като за финал – агнешка супа. Разнообразието, както е видно, не е голямо, но затова…