Ура, най-после дойде септември! A това е особено важен месец за нашия академичен град, както го рекламират в преведените с “Гугъл” на английски и немски рекламни брошури. И обяснявам защо. През септември вече никого не взимат трудовак (както пееше Тодор Колев едно време), но затова пък го взимат студент. Което е чудесно, понеже лека-полека нашият малък провиницален град отново се изпълва с хора. Това пък носи приятна трансформация в цялостния урбанистичен пейзаж след мерзката лятна обезлюденост, властваща над барчета, капанчета и библиотеки. О, библиотеки ли казах? Дискотеки имах предвид, ай…
Вучето въодушевено говори за академичното септемврийско оживление в малкия град
