Ура, най-после дойде септември! A това е особено важен месец за нашия академичен град, както го рекламират в преведените с “Гугъл” на английски и немски рекламни брошури. И обяснявам защо.
През септември вече никого не взимат трудовак (както пееше Тодор Колев едно време), но затова пък го взимат студент. Което е чудесно, понеже лека-полека нашият малък провиницален град отново се изпълва с хора. Това пък носи приятна трансформация в цялостния урбанистичен пейзаж след мерзката лятна обезлюденост, властваща над барчета, капанчета и библиотеки.
О, библиотеки ли казах? Дискотеки имах предвид, ай ем сори.
И да, английският е абсолютно задължителен, ако искате напълно да се потопите в студентската атмосфера на града, защото в едно от двете висши учебни заведение тук това е официалният работен език.
Бързам да ви успокоя, че акцентът ви не трябва да звучи по-добре, отколкото този на служител в кол-център в Индия, за да се разберете с многото чужденци тук. Причината е, че единствените хора, които говорят английския като Клинт Истуд са трима-четирима професори от “царевичния” Среден Запад и още няколко други хора с неанглоезични фамилии.
И така, когато дойде септември и въздухът отново се изпълни с жизнерадостна младежка глъч на студенти и от двата големи и престижни университета, градът се превръща от един безнадежден прованс в един малък Кан.
И какво още се случва в този малък Кан разберете на https://www.webcafe.bg/lifecafe/zhivotat/id_2083507778_Naesen_(v_universiteta)_s_pesen
