Антъни, остави го веднага това! Aкано е, маме, ще се разболееш!
– Мария-Александра, не пипай кучето!
– Майкъл, не тичай, ще се изпотиш!
И още, и още звукови команди от майки-орлици огласяват паркове, градинки, детски площадки в междублоковите пространства. И как не! Та нали опасности дебнат отвсякъде: кърлежи в тревата, ексхибиционисти в храстите, улични котки със сплъстена козина и само с по едно око.
А да не говорим за вечните врагове на всеки родител, загрижен за оцеляването на детето му до абитуриентската: ветровитото време и непредвидените от Гери Малкоданска в сутрешната прогноза “временни превалявания над Югозападна България”.
Когато са на работа, тези татковци и майки разчитат на “лелките” в детските градини да поддържат зададената линия на поведение и строг контрол. Очакванията им са, когато ги вземат от забавачката да са в агрегатното и емоционално състояние, в което са ги оставили в 8 сутринта, а именно: да не са погълнали дъждовен червей, някое друго дете да не ги е обидило на очила, таблет, рисунка с пастели и семейната кола, и, не дай Боже, да не ги е ритнало по дупето.
Хващам се на бас, че 90 процента от свръх-протективните български родители не биха си и помислили да запишат децата си в типа възпитателно заведение по модела на онези 500 skovbørnehaver в Дания, станали известни по цял свят като “горските“ детски градини.
През пролетта на 2016-а година една австралийска телевизионна програма излъчва репортаж за “дивите” датски деца, които растат и биват възпитавани при, меко казано, неконвенционални, даже направо нечовешки условия. И то вдън гори тилилейски! Репортажът разбунва духовете в цяла Австралия, а няколко дни по-късно феноменът “горски деца” вече си е спечелил международна известност. https://www.webcafe.bg/webcafe/svyat/id_919388233_Divite_detsa_na_Daniya_ili_kak_se_otglejdat_hlapeta_sred_prirodata
