Посрещам приятел на летището в Копенхаген и му казвам, че първата ни работа е да отидем до една кръчма във Валбю, където предната вечер съм си забравила банковата карта. “Шматка” е неговият коментар. За моя приятел посещението на кръчмата се оказва първото и то доста шокиращо съприкосновение с някои от местните социални нрави и нагласи. Слизаме от автобуса и той си запалва цигара. (Човекът е един от тези хора, които сутрин се изправят пред психологическата и интестинална бариера да отидат по голяма нужда, с извинение, ако преди това не са…
Вучето ни развежда из копенхагенските бодеги – там, където можеш да се върнеш в 70-те, да пиеш евтина бира, да пускаш песни на джукбокс и да пушиш на воля
