Те са ходещи и дишащи даровити феномени. Бъдещи носители на “Грами”, “Оскар” и “Еми”, на златни мечки и златни палми. Конкурсите за стихотворение или рисунка на тема “Моят роден град” са им под нивото, защото те имат много по-високи цели в живота си. А и защото никой никой ш*бан художник или поет няма два милиона лайка в YouTube!
Тези бъдещи звезди може и да правят по 20 правописни грешки в 19 думи, но това не е важно – така или иначе никой не се е прочул, само защото знае, че не се пише “шофйор” и “адвукат”. А и кого го интересуват тия тъпи професии, ениуей!
Те са армията на българските бионсета, тейлър-суифтки, лейди-гаги и джъстин-бийбъровци, които всяка година на зомбирани тълпи се изсипват на прослушвания за телевизионни шоу формати, които имат за цел да излъчат следващия най-голям певчески, театрален, танцувален или нареждащ-кубчето-на-Рубик талант на България. Те не познават думата “не”, защото са най-отраканите и най-уникални деца на света, нахъсани да гребaт от славата с пълни шепи, слепи и глухи за критиката, настървени да изгризат до кокал всеки, който ограби крехките им детски мечти за превъзходство над останалите тъпанарчета.
Те са Децата на България. С главно Д, разбира се, защото всичко, на което му е лепнат етикета “Made in Bulgariа”, трябва да се пише с Caps Lock: Kisеlo Mljako, Kubrat Pulev-Kobrata, Decata na Balgariq…
Да не говорим, че всички те са наследниците на Ботев, Левски и на още куп други хора, чиито имена в момента не се сещаме, но сме сигурни, че портретите им висят в училищни коридори и правителствени кабинети. Така че много ясно, че смятаме, че са велики, страхотни и въобще f*ck you, ако не си на това мнение!
Само че момент малко! Ами ако махнем патриотичната патетика, главозамайването от камерите и ксанакса от чантите на амбициозните майки, какво ще остане от уникално талантливите деца?
Ще ви кажа. Ще остане само “деца”.
