Не съм фен на Коледа. Даже ако можех да проспя като една смолянска мечка целия декемв-ри, за да не видя и една гирлянда и да не чуя нито веднъж “All I want for Christmas is you”, щеше да е идеално. Но уви, за да стане това, ще трябва да се изселя не само от континента, но и от планетата.
И все пак…
Ако дойде някой Гринч, ама истински, не наужким, и открадне Коледата, май ще се почувст-вам тъпо. И няма да съм само аз, а още два милиарда и двеста милиона други човеци. Тол-кова, колкото по последни данни са принадлежащите към различни християнски деноминации хора по света. И въпреки че подобен сценарий, в който злодеят отнема радостта от празника, звучи крайно фантасмагорично, бъдещето все повече замирисва на живот без Коледа…
Чуйте тази история. В нея се разказва за едни истински деца, техните истински баби, един стресиран истински училищен директор и едно помрачено коледно тържество.
В края на ноември учениците от гимназията в Селюр, малък град в норвежката област Теле-марк, се прибират у дома и когато техните ги питат кога ще бъде коледното тържество тази година, децата споделят, че вече им е забранено да наричат тържеството така. Както и да наричат коледните сладки и коледните свински ребърца “коледни”.
– Е как да им викате?!
– Традиционни.
Преподавателката по готварство събира учениците предходния ден и им обяснява, че тази година няма да готвят “julemat” (коледна храна), а “tradisjonsmat” (традиционна храна). И по-неже целта е да не отблъскват от коледнoто тържество децата от нехристиянските семейства, затова вече няма и да купуват салфетки с „обидния” за тези семейства надпис “Merry Christmas”. Когато обаче една разгневена баба подава в редакцията на местния вестник ано-нимен сигнал от името на внука си, работата се размирисва. https://www.webcafe.bg/xmascafe/id_671016728_Mrasnata_dumichka_s_K?fbclid=IwAR29aOweHhgkLAVMgwWcVJbeRHQUBpJfx7QqAcjUkSRv19GqMgfKC36wGN8
